Малкият зелен бог на агонията

173167z

Лично за мен бе малко разочарование. Поради една- единствена причина – агресивен реализъм само с шепа  демони, помнещи корените си на средно-нормални жестоки хора, за разкош, без изяществото на космичесия страх Лъвкрафт, нито изтънчеността на отвъд реалното на Баркър. В интерес на истината българските хорър разкази в сборника До ада и назад за мен бяха далеч по-качествено попадение, и разнообразието на идеите и представянето ми оставиха далеч по-добро впечатление, отколкото тази хамериканска подборка, подчинена на всите стандартни сценарии за хорър филмчета от пантеона на б-филмите от задните предградия на Холивуда. Всичко е в стил Кинг, който органически не понасям – жертвите почти без изключение са шепа тъпи реднеци, на които им се изсипват портите адови зад кривите гръбчета, и след кърваво покосяване на поне 2/3 от тях на рандъм принцип , в крайна сметка самите демони някак се отегчават от тъповатата си плячка, и скалъпват някакъв сюблимен край в сивата гама , колкото да е интересно за секунда. Разбира се, не всичко е съвсем съвсем такова, има купчини разновидности на ядрото стандартен страх от болка, отегчителни почти еднакво за мен. Единствено нещата писани в безвремие или забравено минало се опитваха да се отличават в тълпата , но писъците често си приличат, независимо от източниците си.

Лични история на безлични хора за болката – болка от отхвърляне, от изоставяне, от раздяла, от смърт, от премахване на костите от живите тъкани, от палежи, от садизъм, от простотия. Но няма нито изящество на думите, нито неизказан страх между редовете, нито герои, които да те грабнат емоционално и заради които да пищиш от ужас „Обърни се!“ заради напредващия „изотзадзе“ демон. Някакви хорица из голямата американска пустош, обичайно в малки градчета или по самотни пътища, преживяващи лични драми, инциденти и деградация , изведнъж биват изправени пред божий съд от свръхестествени олцетворения на злото, работещи на принципа Това може да се случи и на вас. Няма рецепти за оцеляване, демони отвън, демони отвътре, нищо не завършва добре щом не започва добре. Почитателите на реалистичния хорър вероятно ще почувстват гъдел в стомаха, а аз почувствах само сумтящо прехвърляне на страници между пръстите ми в опит да открия нещо за себе си. Не, че не е страшно или смущаващо, просто е толкова нормално и някак непредизвикващо ме.

Advertisements