Сребърният сън

много слаба слаба добра

Нийл Геймън, Майкъл Рийвс

gen_img_url.php

Не знам на кого да препоръчам тази поредица повече – на любителите на Геймън, или феновете на научната фантастика, или почитателите на книгите за млади подрастващи, в които няма вампири и върколаци. Всъщност, подвеждам последните – тук има един вампир, и един върколак – е, поне е нещо космато, и вие, и май нещо като ангел, заедно с андроиди, мутанти, пътешественици във времето, магьосници и разни други неща, за които само Хокинг може да ви даде обяснение. И повечето са просто вариации на един и същ човек, и имената им започват с Дж, като в едно откачено реалити, където някакви сектанти си правеха дете горе-долу веднъж годишно, и бяха стигнали до внушителните 18 или 19 парчета, като гордо обявяваха, че има и още да идват през черната дупка, в която очевидно се бяха превърнали някои специфични части на матроната-майка на рода. Бррр. Но тук не става дума за сборище на романичелски номади, а за паравселени, мултиизмерения, и разни други термини, които и след много бой не бих и понечила да кажа, че съм точно разбрала дали са коректни или даже истински валидни в научно отношение.

Като втора част от едно приключение, но все пак и с много симпатично лек обем, историята се опитва да свие гигатони информация за живота, вселената и всичко останало в рамките на пътуващ между пространствата кораб, населен с вариации на едно рижо хлапе на име Джоуи, който може да броди – тоест да се шляе между сенките светове на Амбър, с минималното усещане като от афтър парти с много силна тревица на борда на не особено луксозна яхта. Звеното пазители на вселената има за врагове конфедерацията на маговете и обществото на киборгите – ако ги наречете даалеки май няма да сте много далеч от истината. Въобще сянката на доктор Кой е доста силна, ако и никой никога да не говори за нея дори и с лек намек, освен че все пак Майкъл Рийвс му е бил един от сценаристите. Тъй де, хлапачката от времевия патрул, който помага, или пречи според повелята на по-висшите времеви владетели, опълчили се срещу още по-силните пространствено-времеви владетели, хич не е докторкойска, нали. И не, няма си джаджа в ръката, с която да може да прави абсолютно всичко, ами вместо нея си има нокти с чипове. Колко оригинално, мхм.

Та, като оставим малко настрана някои очеизбождащо вдъхновени от един друг франчайз моменти, това си е историята на едно момче, отчаяно търсещо идентичност и приятели, лишено от семейство заради собствените си умения, и заобиколено от практически собствени клонинги, с които не върви да се занася дори в тази така гореща тийн възраст. Появява се едно мистериозно и доста хубавко момиче; нападат всичко, което има от всички страни; и предателите се роят от най-неочаквани, но всъщност доста предвидими, места. Намесват се вариации на бъдещета, срещи с отвъдното, неестествени енергии излизат на сцената да отворят пътя към Сребърният сън. Което е нещо много, много лошо, и най-вероятно ще значи края на света, какъвто го познаваме. Да, пак същото. И макар че все още не знаем кой ще спечели мача, все пак ни е ясно в кой отбор ще сме. Симпатична книжка, за съжаление повече Рийвс, отколкото Геймън, но въпреки това забавна по един очарователно нърдски начин. Пък може и да ви накара да се заинтересувате по-сериозно от някои от по-сложните думички и тайни на времето. Или да си пуснете отново любимия сезон на доктор Кой. Все хубави работи.