Смисълът на нощта

Майкъл Кокс

Смисълът на нощта е смъртта. Пишело си го още в началото, ама кой да гледа. Книгата е доста противоречива и трудна за четене точно заради крайната си нелогична постройка, която не е читателски удобна. Или симпатична по какъвто и да е начин. Анотацията за викториански трилър в Дикенсов стил е напълно вярна. Само, че май бях забравила колко много мразя черния Дикенс и лайняните Лондонски улици. Героят е странно несимпатичен – още в първия ред влиза като прилично хладнокръвен убиец със доста странна представа за смъртта на невинен по-скоро като подготовка за уж по-голямата смърт на архаичния враг, но се изменя до към средата ( докъдето успях да додрапам с кански усилия ) в по-скоро мрънкащ тип с ментални проблеми и твърде ограничено възприемане на света, като по средата се превръща и в своеобразен дедектив, но всичко се разваля от впечатлението за крайно смотан тип, който ти е все едно дали ще пие от канавката или ще спи в балдахини. Може би, предполагам, ако бях в младия си впечатлителен период, щях да я допрочета, но това не е Грьонуи на Зюскинд – нито те плаши, нито те озадачава, а просто не ти пука за него. А най-лошата присъда за един литературен герой е да не ти пука за него. По-скоро не.

Advertisements