Нова среща с Ририя

Майкъл Дж. Съливан

rozata-i-bodilat-hronikite-na-ririya-2 koronosnata-kula-hronikite-na-ririya-1

Ако не знаете кои са Ейдриън и Ройс – много сте загубили. Все едно да не сте чували за Фафрд и Мишелова, Хоук и Фишър, или да речем Конан и която и да е там нещастна крадлива душица, която е подлъгал в застрашаващ не само живота, ами и цялата си жизнена есенция в поредния рейд над някоя абсолютно винаги смъртносна по сто различни начина, обитавана от около двеста извънредно разгневени по различни неуважителни причини на дишащите призраци, и държаща се на три камъчета на кръст гробница на неописуемо зло.

Е, екип Ририя – значеща на елфически кратичко Двамата, а на по-дълго – оня симпатичния с трите огромни меча, и оня не-симпатичния, който току -що ти преряза гърлото, докато гледаше първия, си заслужават цялото ви време, внимание и откровена фенщина, защото съчетанията от равностойни, компенсиращи слабостите си и все пак оригинални и забавни с онова специфично черно чувство за хумор и грубиянски финес убавци, с остри и смъртоносни предмети, хитроумно скътани някъде по стройните им тела, не са точно често срещани или популярни като идеи сред съвременните фентъзийни автори.

Настоящите книги са нещо като предистория на голямата поредица Откровенията на Ририя, която за мен си остава едно от най-добрите и надъхващи четенето серии с такова позитивно – сенчесто настроение, сякаш нарочно създадено да утоли ентусиазма на някое ученолюбиво хлапе през лятната ваканция, което вече си е изяло всички задължителни за четене книжки, и се е отдало на забвение в компанията на внушителна купчинка съкровища от библиотеката, превръщайки горещите южни дни във вълнуващи пътешествия из непознати вселени. 

Героите ни са впечатляващо оловно сиви, както си е модерно вече да бъдем достоверни, адекватни и нелъжовни, и прочие дрън-дрън неща. Само че, освен разни низки злини и откровени слабости, нашите протагонисти изкарват от време на време от шапката и някоя неочаквана добрина, или знакова проява на човещина, която осмисля и опрощава всичко лошо. Все пак целта оправдава средствата, особено ако са комбинирани с желание за равновесие и справедливост. Хубави житейски уроци за оптимистите.

Предисторията може само още повече да ни влюби в Ейдриън и Ройс с доброто хашлашко сърце на единия, и пресметливата, но вярна до корен душа на другия, и са най-фантастичната комбинация, която може да отнесе фантазията на едно невръстно момиченце далеч – далеч отвъд всякакви дъги, земи и омайни поляни. Ако се чудите какво да подарите на все още непорасналите си наследници, тъкмо напускащи земята на приказките, и озовали се в злокобната реалност на Гери-Дупарата, Издислав и който и да е политически оял се задник от телевизора, то Ририя – и Окровенията , и Хрониките – са прекрасна идея за това какво е достойно, какво е постижимо, и колко значи истинското приятелство между читави хора. И е страхотно, диво, динамично приключение, мрачно и светло като живота, но с онази щипка приключение и шепа магия, които правят от  един умерен читател – истински заклет фентъзист. Заслужава си.

 

Advertisements

Откровенията на Ририя

TheftOfSwords_BG-small-207x300avemparta-203x300Wintertide-copy-207x300Emerald-Storm-copy-208x300Nifron1-204x300Percepliquis-copy-206x300   

Има поредици, които искрено искам да харесам, но не мога. Не са малко и тези, които почвам с леко отвращение, но лека – полека се убеждавам, че дяволът не е чак толкова черен.  За мой късмет обаче, има и такива, към които не подхождам с почти никакви очаквания, а се изненадвам стряскащо,  влюбвайки се във всяка дума. Хрониките на Ририя са точно от този последен тип, макар че вътрешно водих огромна борба да не се хайпна от чудовищно красивите корици и името на Съливан, наредило се до „модерните гиганти на фентъзито“ като Ротфъс, Сандерсън, Линч и Брет. А кориците са просто „ъ-мей-зинг“ произведения на изкуството, заря от цветове, форми и изключителна достоверност към реалните действия описани в книгата. Това е един от малкото случаи, когато можеш да оцениш нещо съвсем справедливо по опаковката. И фактът , че отделям толкова много време на същата,  трябва да ви бие камбанката колко много значима е за цялостното усещане от бъдещото прочитане. Въпреки уважението ми към електронните книги, няма какво да замени красивите корици, които да съзерцаваш, отнасяйки се в по-добри светове далеч след като текстът е изсветлял в ума ти.

А какъв е светът на Ририя всъщност? Завладян от хората, изтикали елфи, джуджета и гноми в техните си поселения, отнасяйки се повече от зле към мелезните форми на сътрудничество между расите, ръководен от агресивна религиозна фракция, напомняща до болка на стандартните ни йезуити с металните шипчета по камшиците. Крале, васали, императори – вкопчени в битка за власт и оцеляване, но по-скоро като фон и атмосфера, а не като център на историята. В блясъка на прожекторите стоят двама мистични, супер готини и надарени крадци – наемници, вършейки мръсната работа на аристокрацията и въобще на всеки с малко пари за харчене. Преставете си Фафрд и Мишелова на Лейбър срещат Вещерът на Сапковски, и заформят Черната компания на Кук с малко Конански мачизъм и дух на приключенство за разкош, и балансиращ ритъм между жанровете в стил ВНП. Двамата ни герои почват от лични битки докато достигнат кулминацията в спасяване на целия човешки род, като минават ледени пустини, бурни морета, подземни изгубени градове, диви джунгли, зловещи пещери, размахвайки мечове, саби, кинжали, арбалети и въобще цялостния фентъзи арсенал, който очакваме, вършейки неща въпреки природата и нуждата си, събудени от чувството за по-голяма важност и дълг към света, отколкото предполагат личните им цели. През сцената притичват и разглезени принцове, княгини – магьосници, новоизлюпени, но мъдри императрици, хилядолетни вещери, безразсъдни бунтовници и всякаква дива гмеж за убиване с повече или по-малко човешки геном в себе си. Отчаяната борба за оцеляване мени само сетинга,  в който телата на забърканите се гърчат в очакване на последния си дъх;  пророчества се менят, забравят и потъпкват с лекотата на неверници пред словото на ходещите богове, а героите ни за пореден път посрещат смъртта с гордо вдигнато чело, и по някакви безумни алогични причини оцеляват и този път.

Тук определението, което търсите не е клиширано или банално, а класическо и достоверно модернистично фентъзи, напомнящо на най-добрите образци в жанра за последните години, и все пак имащо своя оригинален и неспособен да бъде сбъркан облик на наистина качествен текст и ритмично разливаща се история, обогатяваща се с развитието на самия автор, и отразяваща тонове нови идеи, хрумки и фантазии, които няма как да бъдат равнодушно подминати, а по-скоро изживени с удоволствието на диво четящо прасе в зрели книжни тикви. Защото истинското приключенско фентъзи си е винаги малко гилти плежър, а наистина доброто като това на Съливан е разкошно до степен на преглътнато цвилене от удоволствие насред градския транспорт. Изключително искрено мога да препоръчам тази поредица за всеки фен на фентъзито, както на тези почитащи по-скоро приключенската страна, така и харесващите по-скоро ноарни текстове, където оцеляването е въпрос на късмет и гледна точка, отколкото полагащо се по право на главните герои. Светлата страна среща полунощната такава, и изприда истински завладяващ свят, в който ти се иска да се оттеглиш от равнодушната сивееща реалност навън.