Нови вълшебни приказки

Мадам дьо Мюра

Поредната книжка за пораснали и израстващи интровертчета, интересуващи се от класически оригинални приказки по мотиви на фалшиво моралната и разпиляно разгулната френска история, създадени от смели жени във време, когато утробата е била хем основното конвертируемо женско качество, хем главния източник на проблеми и пречки в израстването , че дори и в оцеляването им в древните отровителски среди на слънчевите кралски палати в иначе тъй цивилизованата Франция. Вълшебните бляскави истории са елегантно замаскирани истини , предназначени да бъдат предавани в потайна женска доба от майките на дъщерите си, като че вечното щастие неминуемо доскучава, и най-големите мечти щом се сбъднат се превръщат в сиво ежедневие, а човешкия характер просто не е в състояние да е божествено постоянен, така че измяната трябва да се приема по-скоро философски и приятелски в двойките, където най-близкият ти човек ще остане твой приятел много по-дълго, отколкото твой любим. А най-близките ти не са задължени да те обичат по закона на кръвта, а страстта дори и с добри намерения често става синоним на ужасна тирания и потъпкване на човешкото и независимото. Тъжни истини, които е по-лесно да подминем и забравим, но все пак повече от наложително е да бъдат възпитавани в малките къдрокоси девойченца , вперили поглед в своите маминки, очакващи от тях да им разкажат защо светът е толкова лошо място , но по възможност това да става без помощта на подръчни материали и безмозъчни насоки за поведение директно копирани от форумния  кокошарник на разплодните източници на бъдещите поколения избиратели на посредствена действителност . Истината може да звучи красиво, поетично и дамгосващо вярно за цял живот само ако я кажете от името на цялата си болка и разочарование, или ползвате преминала през вековете мъдрост, носеща все още парещото изгаряне на лошия спомен. Мнението на безработната пушеща изрусена кифла от кварталното кафене, с претенции за златна утроба и вечно пренебрегван от околните потенциал, но за сметка на това с целево развивана некадърност и склонност към краен реализъм ,трябва да бъде забранено със закон да се разпространява върху временно уязвимите, но все пак с някаква възможност за развитие индивидуалности, решили се на сложната стъпка да произведат още един живот. Но какво ли знам и аз – предпочитам Мадам дьо Мюра пред отчаяните съпруги и екзотичните османлийки, ожалете ме, ако ви се прииска.