Прочути феи

Мадам Д’Оноа

Втората книга от поредицата детски книжки за прекомерно пораснали деца на издателство Сонм ме разочарова малко. Но само на пръв поглед. Отново имаме многопластовост, разчитаща на възможните нива в очите на читателите си, които евентуално могат и да разбират от истински истории. Привидната повторяемост на фабулата, абсолютната предвидимост и на места доста дразнеща тромавост на повествованието са основно доказателство за автентичността на приказките – като учебник за възпитание на млади дами от двора на Краля Слънце покриващ активно основните женски дейности за времето си – интриги, флиртуване и дискретно прикриване на романтичните си похождения. За съжаление незапознатите с овехтелия френски дворен етикет ще намерят историите твърде плоски и на места доста смущаващи, но все пак не забравяйте, че те не са за нашето поколение, а за прекрасните дами, чиито образи се разпиляват над тонове розови венчелистчета и плътни дантели от платната на отдавна погубени в нищетата майстори, служещи за визуално забавление на неособено разбиращите от създаване на паралелен живот чрез четка и малко земна боя, но обогатени със всички земни блага оскотели варианти на хора. Посланието на приказките се губи, както се е изгубил и живота на мадам авторката сред аналите на твърде накипрената история на миналите дни. Което ме кара да се замисля, дали и аз бих била анализирана след няколко скромни века, от слабо разбиращите ме бъдещи последователи, клатещи кротко някоя от генно модифицираните си глави в опит да оправдаят липсата на съпричастност към времето ми. Но нима това не съдбата на всички творци…