Наследникът на Сивият път

7533.max

Ако и вие като мен познавате Нарви основно като преводача на великия Толкин, и създател на няколко прекрасни приказки за лека нощ, отдалечаващи се значително от основните постулати на приказността, но и все пак достатъчно класически, за да не разстройват стандарното детскоградинско възпитание, то ще се учудите и доста зарадвате на внушителния проект Сивия път. Който нека се опитам да обясня като възхитителна сплав между научна фантастика, философия, приключенски роман и класическо фентъзи, завихряща сякаш милион сюжетни нишки в безумен танц, чийто изход ми е напълно неизвестен. А аз, признавам, обичам да не знам какво ме очаква в света на книгите.

Ако очаквате Толкин в Космоса – не, не е това, макар че ми се стори един Ам-гъл да прехвърча наоколо върху метеорит, но може и да съм се заблудила. Усетих Дюма, усетих Лайбовиц, може би Пруст, и Тома Аквински, и Шехерезада, Джойс, Казандзакис… Като се замисля, оказва се съм видяла препратки към почти всички класически произведения, които са ми някак познати, и вероятно съм пропуснала десет пъти повече. Текстът е като сложна плетеница от алюзии и намигвания, улавяйки ме в безброй клопки на привидна сигурност, че най-накрая съм разбрала къде съм и какво правя. Но винаги греша. В един момент говорим за тераформиране, Ланс Армстронг, роботи, изкуствен интелект, холографски карти, в следващия – пред погледа ни се изсипват наследниците на малкия народ, вълшебни остриета се излъскват, а кралски интриги между враждуващи родове в стил Игра на тронове ме връщат в доброто старо лоно на магията. И видях поне двама бога, които имат твърде много имена, за да не са истински. Но истината е винаги в средата.

Накратко – в неособено ясно дали е далечно или не бъдеще – хората развиват технологиите си до толкова висши нива, че преоткриват магията и канят боговете на чай. Прецакваме родната Земя, и изхвърляме излишъците от бликнала лава и надигнали се океани през принципно магически портали към Луната, която се тераформира и става място за живот, по-красиво и от най-райския сън. На нея скоро заживяват твърде много раси, половината неестествени или нереални, но събудени в една война с великия Магед – Ар-магед-он , ако не сте се досетили. Следва сложна теософска постановка, в която не съм сигурна кой е бил добрия, но нещата се разминават с цената на обичайните няколко милиона жертви, и животът закипява все така интересен. И интригите, приключенията и големите предсказания за междугалактически спасители със звезди на челата (или пръстени, мечове, каквото там е стандартната героична екипировка), се започват и увличат и най-скептичния читател, озовал се в една Страна на чудесата между звездите.

Препоръчвам силно фантазията на Нарви на всички, които обичат умните и създадени с много любов и майсторско вълшебство книги, и подкрепям с всичките крайници на Ктхулу проекта Сивия път, като се надявам да имам шанса да проследя и занапред живота на Ланс, Линда и Финеган – едва три от яркото съзвездие запомнящи се и оставащи в сърцата герои на Нарви, станали ми откровено симпатични по силата на характера и спомените. Защото не мога да не се усмихна на книга, която ми напомня с хитро намигване за други любими истории, с които съм намерила своето местенце в света. Е,  те това си е истински майсторлък.

Advertisements

Забравени сказания

Любомир Николов – Нарви

Zabraveni_Skazania_Cover_sait

За всички, които не са отегчени от целия култ към словото Толкиново; дето си умират да пеят елфически песни покрай лагерния огън, и гледат с пълнокръвно обожание към всяко остроухо същество, Нарви е създал един приказен-книжен подарък, отварящ още веднъж вратите към леляната реалност на Средната земя. Е, да, не са главните порти, а по-скоро някоя и друга странична врата, през която обаче смело надникваме в бъдещето или миналото на великия момент със супер важното пътешествие на малкото златно пръстенче, и се срещаме – по моему – с доста по-вълнуващи герои, къде познати, къде напълно нови, изскочили от толкова древни легенди, че чак помитащи от могъща епичност и достатъчна за цяла една епоха  важност. Вярвате или не, това не е някакъв съмнителен фен-фик на някой алчен наследник на фамилия Толкин – въпреки, или може би заради, българския си произход, за мен Нарви е истинския носител на духа на одарения със странно велико въображение географ, по който скърбят милиони фенове по света. И бързичко ще разберете защо.

Забравените сказания са всъщност роман от разкази, приказни етюди и легенди, разказани от джуджета, елфски кралици, хобити, случайни минувачи – въобще всички, носещи в сърцата си чуждите спомени на своите славни предци, и имащи нещастието да живеят в повече от интересни времена. Някои са по-скоро хумористични, други – леко зловещи, но до едно чистокръвно легендарни, и достойни за наизустяване от всеки поклонник на Толкиновата мъдрост. Смелост, гордост, страх, жертвоготовност, отчаяние и неугасваща надежда – героите на Нарви не се колебаят да се потопят в спектър от емоции, и да живеят и умрат за смислените неща и по-висшето благо. Без излишни жестокости, чревца по пода и близък план на кръв по детски ръце, все пак усещаме и ужаса, и смъртта, и безкрая в онези земи, които може би някога били са наши.

Фентъзийно упояващо, по детски успокояващо завръщане в Средната земя, където уж всичко ви е толкова познато, но можете да се изненадате лесно от забравените истории на собствения ни свят, които ни изглеждат често толкова абсурдно реалистични, че чак усещаме достоверното им покритие от тонове пръст и камъни под краката си, в напразен опит на природата да ни убеди, че сме имали само днес и вчера, но не и някога, когато всичко е било повече от възможно. За деца, за възрастни, за мечтатели, нещотърсачи и сънуващи – понякога приказката може да е спомен, заслужаващ си споделянето.