Любовни упражнения

Ваня Щерева

Не мога да се нарека върл фен на Щерева, поне не и в последно време. За мен най-добрата и книга си остава Образцов дом и след него плътно е Татко, аз и Ангелът. Останалите са се сгушили активно в графа за пропускане. Любовни упражнения не е точно книга на Щерева, но носи нейния дух, нейния избор и нейното виждане за реално продаваема стока. А Ваня знае как да продава думи на неособено взискателни читатели. Кратки етюди, разкази, писма, упражнения – за това става дума. Плюс биографични данни ,написани по онзи интересен и близък начин, с който умните , добри и доволно комерсиални писачи си изкарват хляба по списанията. Списание под формата на книга. По-точно – онази част от списанието, която аз бих чела, под формата на книга, която бих пъхнала в чантата си за всеки случай. Купих тази малка книжка на баснословна цена с една -единствена идея – че трябва да се подкрепят пишещите, и че от тридесет автора поне един ще си е заслужил парите и ще получи нещо от цялото упражнение. Друга причина, освен благотворителна, да си вземете Любовни упражнения, няма. А, да , и надеждата , че Ваня може и да ме издаде някой ден, ако реша да пиша с продажбена цел. Че защо не? Е, хайде, не е чак толкова лошо – имаше и някои добри разкази или етюди, наречете ги както искате. Ваня има може би най-дългия разказ, но е от обичайния и тип – жена влюбена в мъж, който иска да има всички жени, по възможност паралелно и едновременно, но има феноменално добрата способност да накара всяка от това желано множество хем да изгаря от нужда да е само негова и той само нейн, хем да се чувства виновна от това си неуместно желание. Излекувах се от тази фаза преди две години, та ми е неприятно да ми се напомня на нея. Като при отказалите се наркомани е предполагам. Дрогата на перманентната болка си е твърде силна и абстиненцията да замениш изгарящата агония с посредствено, но безболезнено ежедневие, си е твърде силна за преглъщане. Ваня трябва да започне да пише и за други видове връзки. Или други видове хора.  Стига само за боклуци в човешка кожа да ми разказва, че социопатията ми тропа на вратата ежедневно. И да не убива котки повече, че ми писна. Хареса ми и етюда за това как се обича Иван от някакво неизвестно девойче, както и историята зад него, макар че темата е същата работа като мъжете на Ваня, просто бе интересно написано. В повечето етюди или упражнения най-интересното им е постройката – има си разкази с очакван и неочакван край, има си и разни чисто стилистични упражнения., дето освен идея да ти дадат за нещо по-качествено, друго не правят Имаше изненади за мен лично, като качеството на разказа на Людмила Филипова и Боги от онова предаване за майките сутрин, имаше и очаквани разочарования като Парушев и Ники Кънчев. Нищо забележително, но се преглътва лесно. Пък ако сте средностатистичен жител на този свят и притежавате средностатистическата емоционална обърканост на самотния скучен бял индивид – може пък и да се влюбите. Или да се поупражните във влюбване. Примерно.

Advertisements