Любовник на смъртта, Любовница на смъртта

p25p26

Борис Акунин

Новогодишната ми фандоризация продължава с поредния изключителен литературен експеримент на вездесъщия Акунин. Романите Любовница на смъртта и Любовник на смъртта са двойка своенравни близнаци, привидно огледално еднакви, но просто поразително различни като настроение, език, дълбочина, обединени обаче чрез вълните на плътната любов към живота и неговата липса, и естествено красния Фандорин, тук подвизаващ се под идеално прилягащия му псевдоним Безименний, по средата между клоаката на подземния свят на Хитровка и светския елит на благородните квартали толкова далече от реалния живот, колкото парите могат да купят социална слепота навсякъде по света.

Любовница на смъртта е поетична елегия, красиво написана и изрецитирана от устите на меланхоличния елит на мерената реч в руската столица, които виждат вдъхновението си на крилете принадлежащи на смъртния демон , възприел всяка форма на съзнанието , до която стигнат мислите на привидното бъдеще на класиците. Разказът се води от името на красивата ексцентрична Колумбина, пробудила се към любов към смъртта северняшка девойка, открила тайните на свободата на съзнанието и платила доста прилична цена за уникалните за пристегнатото от морален корсет свое време съкровени усещания на плътта и ума си. Поради липсата ми на достъп до този текст на български, го погълнах на английски, и като усещане толкова се доближи до готическата принцеса Танит Ли, че ми стана страшновато дали умът ми вече не вижда във всичко поетичен мрак на неестествена красота. Е, изящната прелест на езика и валсуващото движение на историята намериха своя дълбок замисъл в книгата – близнак, но очарованието от безмерният талант на Акунин да пише абсолютно всяка и безапелационно добро си остана , даже се засили. Клубът на самоубийците по душа, талантливите младежи с мечти, но не и с живот, сътворителите на вселени, неспособни да поемат дъх от реалността си – толкова близки ми, и толкова безкрайно далечни в решимостта си да преминат отвъд. Е, Фандорин се намесва в тази поезия и разтуря с няколко хайкута ритъмът на смъртта, разкриващ ексцентричен заговор , роден естествено от обичайно болен мозък с огромни амбиции и свои мечти за различност. Нашият прекрасен детектив за малко да премине отвъд нормалността на битието, но книгата – близнак го държи достатъчно на повърхността на твърдата реалност, за да не се поддаде на очарованието на надарените умове.

Любовник на смъртта е грубовата хашлашка история за абсолютното дъно на мистериозната ужасяваща Хитровка, пълна с ловки крадци, твърди насилници и преследващи те и в сънищата жестоки убийци, допълнени с болни от всякакви ужасии проститутки и умиращи в агония хора-плъхове , живеещи и отиващи си съвсем тихо в основите на древната руска история под нозете на фаворитите на деня. Тук всичко се развива през погледа на простоватия, но все пак дълбоко добросърдечен Сенка, обичащ живота чрез смъртта, и живеещ реално ръка за ръка с нея. Труден живот сред хора-зверове, без надежда, и бъдеще, а само с настояще простиращо се до сега и някоя и друга мечта за още смърт, причинена или понесена. Тук без капка поезия или красива неавтентичност на действията срещу собственото аз , така отличими в книгата -сестра, нагазваме в гигантски локви извращения, хомицид подчинен на алчност, подхранваща една невъзможна любов към живото въплъщение на истинския край на естеството. Спасителят на деня се оказва отново нашият прелестен Фандорчик , който освен че тича да оправя света в алтернативната действителност на приказната неестественост, се опитва да остане жив и да понамали обезобразените трупове , изникващи от всяка дупка на ямата, изпълняваща функция на живарник за лишените от късмет губещи играта с живота си поне в това прераждане. Езикът е простоват, изпълнен със всички възможни сленгове, превъзходно предадени от преводача, вкарващ те в нивото на героите и техните толкова битовистки грижовности.

Не знам в какъв ред трябва да се четат двете книжки, но съм сигурна, че трябва да следват една – друга, ако не и едновременно. За тези , на които приказната тъмнина им дойде в повече, ежедневният ужас действа доволно отрезвяващо, а тези, които се приземят твърде навътре в реализма, биха могли да се оттеглят от земята поне две стъпки отвъд живота и неговите тегоби. Прекрасен експеримент, и чакам още много от Акунин, макар че всеки път си мисля, че няма как да ме впечатли отново толкова силно, и всеки път греша. Така са добрите автори, предполагам.