Двойната сянка

654.200

Да ви представя един прекрасен сборник, изключително качествен подбор на автори и текстове, преводните от които са творение на вездесъщия майстор на хоръра Адриан Лазаровски. За съжаление е доста трудно и скъпо да се намери в читава форма на хартия, но пък разните добри сканиращи сайтове са ни спестили тревогите , като са публикували всичките изящни плашльовци съвсем достъпно. Поредното доказателство за истински диаманти от миналото на книгоиздаването, които дали поради спорност на правата, или слабо разпространение, така и не са намерили огромната пищяща в екстаз публика, която си представям, че заслужава.

Авторите са невероятни, заглавният разказ е на приказния духовен брат на Лъвкрафт – Кларк Аштън Смит, който по никакъв начин не разбирам, защо не е издаван на български, освен в разни епизодични включвания в този или онзи сборник. Говорим за изключително ниво на дарк фентъзи, с властните магьосници, величававия пре-Хиперборейски свят, ужасяващи създания изпълзящи под плаща на вековете и измеренията, и то разказано с поетично – звънлив и ободряващо богат език, който те кара през глава да тичаш за една торба Аштън-Смит творения за утешение на отворилата се тъмна бездна в душата ти. Лорд Дънсани е също тук с фееричен текст отново в невероятния дарк фентъзи жанр, психоделично и сюрреалистично, изпиващо ума и оставящо съзнанието да блуждае между образи на мъчения, гигантски арахниди и нощта на прага на живота. Трябва да се прочете, за да се опитате поне да разберете. Естествено къде без Лъвкрафт в подборката и великолепния Кошмарът в Дънуич, чиито всесилен страх и ужас се вселяват в тайничко местенце в съзнанието, чакащi само най-неподходящия момент да избухнat във вортекс от загубени сънища и новооткрити фобии. За Лъвкрафт по принцип е трудно да се вържат и две изречения на кръст в опит да се опише бездната от идеи и писъци, облечени в думи, така че не пропускайте поредния опит да се подготвите за идването на Ктхулу, което ми се струва , а и вие ще се присъедините към мнението ми като се потопите в този свят, неизбежно чака зад ъгъла. Стивън Кинг се включва с брилянтен трибют към лъвкратианството , разказвайки за не особено далечното бъдеще на агония и страдание в Крауч енд. По принцип Кинг ми е малко или много непоносим автор, но с този си текст ме плени, въпреки липсата на изящна реч или достатъчно пълноцветен израз на незримото, все пак е едно от най-четивните за мен неща на уж-краля на хоръра. Ако Кинг е краля, Лъвкрафт е императора. И точка. А Лазаровски е поне принц, и тук също участва с брилянтния си , макар и кратичък дарк фентъзи етюд Кръвта на Ктхулу, запазила атмосферата и блясъка на безнадежността на лъвкратианския кръг.

Към атмосферата на класическия безвремеви ужас се включват и Робърт Чеймбърс и Жълтия знак – великолепна история за необяснимото, по правото на късмета или проклятието, идващо от една книга и един знак, които обръщат живота към неживеенето за една нощ изпълнена с писъци. Древните книги отново участват, този път с участие на чудовищните вампири, които не бляскат на слънце, ами си източват хората като бойлерчета, в Кулата на Прилепа от Огъст Дърлет. Като заговорихме за вампири Робърт Блох се включва с Живия мъртвец, където историята се носи на ръба между окултния страх и обичайната човешка изродщина. За хуманоидните слабости Блох представя и шизоидния си разказ за алтер-егото Люси, а за нашата сила отвъд живота пък напомня Ричард Матисън с неговия Щом има желание. Да не пропусна и още един разказ по лъвкратиански задушаващ за морски чудовища от неизяснени пространствени дълбини на Франк Белкнап Лонг и Океанският кръвопиец. Заслужава си да отбележим и българската следа в подборката с Йото Йотов, и неговите три упражнения по свръх страх, включващи демонични домашни любимци, любовници от други светове и отмъстителни лесове, прекрасни дарк фентъзи истории, каквито вярвам, че трябва да има повече днес. За десерт си оставям за мен лично най-ужасяващия , действащ на толкова атавистично ниво разказ на Бредбъри Малкият убиец, който трябва да върви с предупреждение да не бъде четен от млади родители или въобще от хора, които някога биха искали да имат деца. Толкова логично демоничен е, че просто те оставя леко замислен за естеството на нещата и светлината в тунела след смъртния дъх, както и за всички индигови и кристални създания, като за потенциални бомби със закъснител.

За финал отново ми се иска да изляза с голям банер да се обърне внимание на авторите от кръга около магьосника на писъците Лъвкрафт, всеки от които е тъмен майстор на вселените и заслужава да сподели кошмарите си с неподготвената публика. Обърнете взор към тъмнината, за да не обърне тя взор към вас, когато не очаквате. Така поне ще имаме малко шанс да сме подготвени за вечност в мрака.

Advertisements

Зовът на Ктхулу и други страхове

Х.Ф. Лъвкрафт

Дори и за момент не се опитвайте да си представите и една от картините, излезли от проблематичното въображение на нечовешкия гений на Лъвкрафт, иначе този каприз ще ви коства безумно много загубен сън и неясен страх от безлунни нощи.
Резултатите от сблъсъка ми с малформациите на творческия гений на Лъвкрафт са налице. Започнах да проверявам всекидневно фазата на луната. Започнах да си нося фенерче. Подозрително чета всяка информативна бележчица за Плутон. Плискането на вода ме кара да настръхвам. Жуженето в тъмнината вече не ми напомня за изгубила се муха. Обсесивните ми страхове се увеличиха безумно много, безумно бързо, безумно силно. Безумието е главния резултат.
Адриан Лазаровски е виновен. То, че Лъвкрафт е велик, велик е, ама що му трябваше на Лазаровски да го превежда толкова префинено изящно и стряскащо, все едно си е писал прилежно домашното за кандидатстване в някой от ордените на Дагон?
Красиво написана книга, с изпипани до дяволска прецизност детайли, с описания на искрено невярващи на очите си очевидци, демонстриращи рязката граница между древното зло и съвременното отрицание на непознатото. И знаете ли кое е най-лошото? Наистина си личи, че това не са трескави бълнувания на разкъсван от ментални болести жалък човек. От всяка дума искри вяра в написаното, сякаш е видяното в някакво други пространство и време. Толкова логично истинско е всичко, че логичен повече отвсякога е и страхът. Чист и искрен. От всяка моя пора. И искам още. Безумие. Както вече неколкократно споменах. Мисля.
Дали Ктхулу е секта? Не, Ктхулу е паралелна реалност, в която неколцина нещастници стъпват накриво и съжаляват, че не са се самоубили при първото споменаване на древни тайни, митични същества или безкрайно космическо знание. Такава книга те кара да откажеш до живот здравословното човешко любопитство и да регулираш притока на светлина постоянно по всяко време на денонощието.
Книга за изключенията, които правят живота ти кошмар наживо. Не е хубаво да сънуваш. Не е хубаво да заспиваш въобще. Не и на тъмно. Не и докато там в морето има мъртви, които те слушат и чакат. Да заспиш.