Diablo – книгите

HRMS-DBL-0004 HRMS-DBL-0003 3663.250 3662.250

Предразсъдъците са наистина много дразнещо нещо, особено когато ти спестяват някои заглавия, иначе съвсем не лоши, но към които до момента съм се обръщала с някак меко презрение в стил – това е игра бе човек, какъв ти смисъл ще им търсиш в сценария, че и книги да пишеш по темата , освен някои практически наръчници в стил Как да махнеш главата на Диабло с най-малко писъци от страна на жалкия ти герой, или Развитие на уменията на диабло мъртъвците за dummies примерно. Но забравих една основна част от геймплея, свързана с намирането на разни свитъци и торби с книги, които ти дават така нужните мъдрост и опит като ги цъкнеш , докато събираш френетично жълтици и ножки, разпръснати от поредния гад, и естествено – никога не слушаш, щото не ти трябва да знаеш колко е древна гадта , която току що се е нахлузила на меча ти, де. Но някои играчи, вероятно по-интелектуално настроените, наистина слушат всички тези частици вълшебна информация, помагаща да се потопиш по-качествено в атмосферата на близардските адски кошмари. И естествено на някой му е хрумнало, че от тая работа с франчайзинга може да се изкарат и нелоши пари, събира няколко приятни писатели като Кнаак и Одом – и ей ти на -резултатът са почти самостоятелни книжки , свързани със Диабло вселената, и каращи те да се чувстваш все едно си току-що изровил древен ръкопис из катакомбата на някой особено зловещ пиксел по безкрайната карта на недружелюбния нов свят за изследване.

Лично аз не усетих някаква конкретна връзка с действието на играта, освен естествено градовете и имената на босовете, споменати като изначалните злини, сред които се отличава сериозно батко Диабло, за когото аз лично за пръв път разбрах, макар и  частично , що толкова не могат да го дишат ангели и хора. Но освен него се подвизават и немалко по-незначителни демони, правещи си купчинки от трупове и привличащи сума ти порочни поддръжници за не по-дълго време от самия червен кокален пришълец, дал името на майката и бащата на ръгащо-удрящото рпг. Историите са наистина много тематични, приятни и зловещи, богати на ходещи скелети, зомбита и древни окултисти. Главните герои са откачено малко – в сравнение с Мартин или Кук да речем, и даже не умират всичките в мъки, което си е направо глътка чист въздух за почитателите на добрия край като мен. Сюжетите се развиват пълноценно, без да се разливат на няколко хиляди страници. Лошите са си лоши, често объркани от демонични влияния, и си получават боя и смъртта по доста кинематографично – предизвикателен начин. Добрите често ги поосакатяват и поопухват в движение, но това е просто за събиране на опит и вдигане на левъла, а не заради някаква гнусна реалистичност, каквато тук е направо скверно да се търси.

Много добри битки изцяло в Диабло енджин, малко романтика в кът сцените и впечатляващи сетинги и декори, които биха накарали всеки себеуважаващ играч да спре да пуца или ръга за момент, и да се огледа благоговейно от год-лайк погледа си относно хубостта на съзиданието. Това изречение е както за играта, така и за книгите – в един момент визуализацията на думите се покрива с ефектите на играта, и усещането е истински пълноценно 6Д, ако ме питате. Очакват ви омагьосана броня – демон; гигантска богомолка с келяв характер; цял град вампири , живеещ под сянката на магия; истински култ към зловещ-бог, който може да цери и убива с еднаква ужасяваща усмивка; паяковиден дявол, изливащ своите мили дечица върху целия свят; обсебено от ангел човекоподобно йети, и въобще всеки откачен сайдкик и мини-бос, които не са влезли в основния плот на играта, а са се вмъкнали в алтернативните ръкави на Диабло-магията. Нищо гениално, нищо драматично, или животопроменящо – просто много разтоварващо екшън фентъзи, с особен чар за фенове на играта, и подходящо за всеки почитател на жанра, без ограничения във възраст. Ако сте от по-елитарния тип с вкус към реализма или Мартин обаче – ще ви се стори съвсем логично посредствено- елементарно преживяването. Аз, оказва се, съм доста по-смирен читател, идващо може би от факта , че на много моменти в книгите усещах как дясната ми ръка се опитваше да се набира тендовагинично на невидима мишка като в доброто старо време на безкрайните нощни в Студенски град. Определено съкровище за фенове с много носталгична нотка.

Advertisements