Подземното пътешествие на Нилс Клим

Лудвиг Холберг

161448_b

Чували ли сте теорията за кухата земя, а именно, че току под краката ни се развива паралелна цивилизация, на ниво изумително различно от нашето, и най-вероятно нарочно скрито от алчните ни надземни погледи. Според някои имаме вътрешен пръстен от биосфера, с обърната гравитация, и топлещо тяло – огненото ядро на планетата ни; според други – земи на вечен мрак по Мензоберанзански, където наместо технологиите властват магията и чудовищата, вдъхновили кошмарите на Клайв Баркър. А според Холберг под нозете ни има не просто кухо обиталище, а цяла мини вселена, със собствено слънце, луна и звезди, и поне две отделни царства – едно на солидна кора, и второ – в небесна твърд, с океани, джунгли, видово многообразие за завиждане, неизбивано от прогрес и механични забавления, а разхождащо се между няколко отделни исторически периода и като въоръжение, и като мислене, или икономически подход на съществувание.

Но това не е просто леко поостарял в прозорливостта си, прото фантастичен роман отпреди няколко столетия, а сатирична критика на цяла една епоха от философи, естети и завоеватели, с бърза, но погрешна преценка; с гордост, но необмислена прибързаност в действията, и тотална неспособност да се справят със щетите, нанесени от неизменната посока на безогледното развитие. По вътрешната земна кора се разхождат основно дядовците на ентите, но в доста по-човешки размери. Хора-дървета, създали свои мини общества, различаващи се едно от друго само по вид, брой на клоните, и степен на слабоумие, така високо ценено в подслънчевите земи. Защото само онзи, който разбира нещо от десетия път, може да го разбере напълно и да вземе адекватно и премислено решение, а онези, които веднага реагират и разрешават ситуациите бързо и привидно ефективно, после се оказват в далеч по-сериозни затруднения, видими само при едно продължително обмисляне. Да, звучи почти логично. Но и на главния герой – ренесансов човек с твърде изявен приключенски ген в кръвта, му идва малко множко той, завършил с адмирации студент, разбиращ от латински, ботаника и хиляди други дребни умности, да бъде принизен до нивото на пощальон, поради твърде бързата си мисъл, равняваща го на умно куче, но не и на приемливо разумен за дървесните жители вид.

Като същински Одисей горкият, тесногръд, леко глуповат и подчертано тщеславен Нилс Климт се разхожда из държави на строги закони и тотално беззаконие, на абсолютна глупост и чиста интелектуалщина, на строги спартанци и чувствителни атинянци, или поне техните дебелокори братовчеди. На небесната твърд пък го чакат франчеещи се маймуни, ходещи контрабаси, говорещи с дупетата си мехове, сврачешки митнически инспектори, армии от тигри, котки и глигани, и дори малко хуманоиди, разбира се най-накрая на опашката на мислещите същества. От вестоносец, през перукер, роб, моряк, чак до известен завоевател и откривател – пътищата за кариера в подземния свят са безкрайни, и подвластни само и единствено на доста ексцентричната съдба. Ако подминете леко назидателния стил, множеството размисли по теми като етика, естетика или равноправие, които всъщност е доста ценно наистина да зачетете по-внимателно, ще получите един много приятен, класически фентъзиен роман, който ще ви размисли за собственото ни днес, докато уж научаваме за нечие чуждо вчера. Препоръчително е да се чете, когато навън е сумрачно, дъждовно и обезсърчаващо хладно, а вие сте се сгушили до камината, или някой отоплителен уред, с чаша ментов чай в ръка и котка в скута – така започва всяко добро приказно пътешествие.

Advertisements