Агенция Барнет и сие

Морис Льоблан

Ако някъде в годините на съзряването си и опознаването на литературните светли образи, по които всяко нърдско девойче е точило лиги насън, сте открили значението на името Арсен Люпен, и оттогава все търсите в тълпата очарователни красавци с нечовешки интелект, пакостлив морал и склонност към бързо забогатяване – то този роман в разкази на великия Морис Льоблан ще ви дойде като Коледа насред всеки друг месец в годината. Защото това е история за Люпен, от онзи период в живота му, когато замислянето на сложни престъпления отстъпва на любопитството му какво и как правят неговите колеги от широкия престъпен свят, и се преобразява в мистериозния британски детектив Джим Барнет, известен с това, че винаги работи безплатно, но винаги излиза впечатляващо забогатял от всеки случай, с който се заеме. Хитро, а?

Насред великолепната аристократична хладина на вечния Париж се разиграват обичайни сценарии на измами, изневери, убийства и обири, така характерни за упадъчната усмивка на красивия си дом. Неверни съпруги биват креативно наказани от умиращите си, излъгани благоверни; буйни младежи, търсещи съкровища намират смъртта си от мистериозна божия намеса; скъпи акции изчезват под носа на приносителите им в напълно затворени сгради; църковни реликви биват нагло откраднати от зловещи гробищни създания; изобличаващи писма от палави крале сменят насилствено собствениците си сред локви от кръв; съмнителна игра на комар завършва с повече извършители на престъпления отколкото жертви; ловък мошеник-преобразител демонстрира почти магическите си способности да опразва цели жилища от имущества, а едно отвличане и убийство се оказва далеч по-тъжна семейна история, отколкото първоначалния вариант на необмислено насилие и ревност. И в центъра на всичко това си представете горкия Люпен, раздвояващ вниманието си между усилията си да се обогати, да разреши гениално престъпление и да свали поредната красива французойка. Какво повече ви трябва, освен пакет с пуканки и няколко спокойни часа?

С огромно, ако и доста черно чувство за хумор, Льоблан води своето най-любимо книжно дете на поредното вълнуващо приключение из най-тъмните парижки потайности, пълни с какви ли не мижитурки и отрепки, но поне интелигентни такива, които поставят на истински непреодолимо изпитание цялата полиция, но не и добрия стар Арсен. Ако има нещо като Ханибал Лектър на крадците, то това разбира се ще е господин Люпен, и ако ви трябва малко скъпичко в крайна сметка, но безкрайно ефективно разрешаване на някое смущаващо престъпление – то оглеждайте се за Барнет и сие. Ще платите сметката, само ако вашите прегрешения са по-големи даже от тези, които се разследват, защото ненаказано зло, като във всяка добра приказка, тука не се оставя. Френско – интелигентно, френско – забавно, френско – изящно, френско – жестоко. Въобще, френско.

Advertisements

Първите хора на луната

Хърбърт Уелс

Имам огромна слабост към истории от онези времена, когато хората са били тъй дълбоко очаровани от лунната магия и легендите за скрити светове под повърхността на изтерзаната ни планета, а Марс и Венера са ги имали за нещо като малко далечна провинция на Британската империя, леко по-наляво от Индия или Кипър, дето в умовете на средния брит са били накрай света, разбира се. Наивитетът и абсурдността на идеята да се пътува из космоса с нещо като затворена каляска или стъклено кълбо, и да се достига винаги до напълно обитаема планета с богата растителност и човекоподобни крале и принцеси е толкова романтична, че просто няма как да не докосне онази детска надежда за пътешествие отвъд хоризонта и приключения без край. И Хърбърт Уелс подхранва доста тази мечта с брилянтните си небивалици и любезно чувство за хумор, отнасяйки ни на една напълно откачена Луна, на която хората не са никак очаквани.

Всичко започва напълно класически – един самотен учен – особняк среща млад нехранимайко с амбиции и от съдбовното им приятелство се ражда откриването на съвсем нов материал със супер сили, ако и с цената на вдигнат във въздуха дворец и разни други неприятности като потрошените прозорци на едно градче плюс някое и друго рандъм осакатяване на безименни селяци. С помощта на този материал, наприличващ на нещо като укротена черна материя, облицоват голяма стъклена топка и се изстрелват към добрата стара Луна в опит за намиране на ценни метали, които да направят двамата авантюристи изключително добри партии за женитба. Само че вместо безлюдна обветрена скала, каквато всъщност е, нашата спътническа приятелка се оказва див свят с непрекъснат цикъл на буйно раждане и ледена смърт на агресивна растителност, а под кората ѝ се крие цяла цивилизация на странни изроди, които никак не се радват на иноземни посетители.

Нашите герои се впускат в отчаяна надпревара с времето, климата и местните чудовища, докато се опитват да опознаят новия враждебен свят и да отмъкнат колкото се може повече злато, оказало се нахвърлено практически по-често от чакъл на лунната повърхност. Изживяват кошмарни срещи с местната флора и фауна, биват заловени и подложени на странни процедури, успяват даже да направят метеж, и да демонстрират за пореден път, че по-низко същество от човека няма. На финала заплахата от лунните човеци е почти фатално надвиснала, и също като контетата от началото на миналия век ще си изгризем ноктите в опит да не гледаме твърде често навън за надвиснали извънземни кораби, докато кършим пръсти над съдбата на двамата ни изключително неподготвени за човешки емисари клетници. Който е чел нещичко от Уелс – знае какво да очаква и няма да се разочарова – разкошна фантазия, черно чувство за хумор и недостижима елегантност, която не натежава, а някак извисява читателските сетива. Уелс = любов 🙂

Остриетата на кардинала

Дракони! Мускетари! Кардинали! Магия! Някакви французки работи, дето ще ви харесат!

Накратко – Дюма с нов прочит встрани от основното действие и разкриващо съвсем различни измерения на историческото фентъзи, включващо винаги уместните дракони, които ще ви се стори, че са били насилствено изтрити от историята, защото са твърде умни и яки, за да се занимават повече с жалкия ни човешки вид. За подрастващи и приключенци, за лелеещите екшъна, магиите и казах ли ви за драконите? Европейското фентъзи си заслужава да му хвърлите един поглед, пък било то и само да сте в крачка с тенденциите на стария континент, а ето тук ви очаква малко повече убеждаване:

http://trubadurs.com/2017/05/15/ostrietata-na-kardinala-anna-hells-20170514/

Машина за истории

picture_1894

Това е проект, създаден с голяма любов – и от пишещите, и от редактиращите, и от издаващите, и от рисуващите в него. Не е нещо, което ще донесе милиони, но е нещо, което прави живота смислен, особено ако намери своите читатели, които ще се осмелят да погледнат и към небето, а не само в краката си. За мен е истинска привилегия и чест да съм едно от малките зъбчатки в голямата машина за истории, и искам да ви открехна за малко вратата към едно многофасетно измерение на идеите, чрез моя предговор към това малко съкровище, препоръчвано от всяко мое алтер его в непознат до сега унисон – тоест, ако прочетете дори една книга тази година, Животът, Вселената и всичко останало ще спечелят по една космическа усмивка, щом изборът ви е точно тази.

Една машина някъде там върти вселената около орбита безвремие без секунда почивка. Дали се намира в главата на някой непознат, всесилен бог, или част от гигантски космически кораб на създателите – иноземци, или по частица от нея тихо мърка някъде дълбоко във всеки от нас, носейки гордото название душа? Изберете своята история, защото историите винаги се случват, понякога не точно на нас, често не точно сега, но винаги са нечия истина, сън или мечта, дори едновременно. Една специална група от осъзнати носители на зъбни колелца от фантазия се обединяват пред вас, съчетавайки се в машина за истории, каквито трябва да узнаете, да усетите, да скътате някъде там, до своето персонално парченце вечност. И току – виж и във вас се събуди онзи творец в зародиш, готов да избуи в истински думосъздател, оставящ не просто следа, а ясна, огнена диря в съзнанията на хиляди, търсещи не просто своята истина, ами своята лична история.

Разказите в ръцете ви са събирани в продължение на 5 години, отсети от стотици други предложения за уникално разбиране на живота, вселената и всичко останало, но винаги с онази нотка на фантастичност, понякога толкова реална, че усъмнява не само в собственото ни вярване за ежедневност, а и:

В чуждите кожи, които носим като маски, криещи ни от собствената самота.

В думите на другите, търсещи начин да изтръгнат личната си болка, като я прехвърлят на някой друг.

В желанието ни да имаме всичко, без да дадем и частица от себе си.

В битката със собственото аз, което в отчаян опит за самосъхранение достига до неизбежното самоунищожение.

В любовта, и вечността, и всичко помежду им.

В детството, и порастването, и липсата на време между тях.

Във вътрешния глас, често бъркан за гузна съвест, докато същият мечтае за кариера като нощен сън или поне нечий дневен блян.

В кафето – истинската напитка на боговете на живота.

В книгите, но не като отражатели на деня, а негови създатели.

В душата, която не би трябвало да е жива в предметите, но там се оказва най-силна и вярна.

Във вдъхновението, чийто източник трябва винаги да остане забулен в мистерия.

В халюцинациите, които виждат отвъд възможното, но не са невъзможни.

В смъртта и липсата ѝ, до последното тиктакане на бомбата живот.

В смъртта и наличието ѝ, до първата сълза на осъзнаването.

В случайностите, с които обичайно започват най-добрите истории.

В цялостта, така красиво изтичаща между пръстите.

В надеждата, губеща се изящно в последните лъчи на залеза.

В сътворението, изглеждащо толкова случайно, и чуждо, и натрапено, ако се замисли човек.

В частите от цялото, толкова лесно привнасяни в жертва, щом се намери правилния олтар.

В цялото от части, което се разделя само, за да приеме нечия жертва. Или само да си я вземе.

В кафето, отново. То ще ни надживее.

В живота, отново. Той ще ни изпревари по пътя напред и нагоре.

В огъня, и танца, и болката, и смисъла. И всичко отначало, и някъде назад.

В анихилацията и неразбираемостта на първия контакт. Защото не е първи, и няма ред в безредието на нечовешката тлен.

В комуникацията и хаотичната експлозия от информация, която се опитва да се домогне до правото си да бъде призната за истина.

В убеждението, че сме постигнали приемливо ниво на задоволеност. Докато започне съня. Или не се събудим от него.

Във възможностите на дигиталния свят, твърде бързо превръщащи се в ограничения.

В бъдещето. Във Вселената. Винаги четете ситния шрифт.

Всеки текст е нота, цвят, есенция, намек за ухание, спомен от един събуден ум, търсещ отговори и задаващ въпроси едновременно към целия свят. Само питащите, съмняващите се, приключенците по душа могат да намерят ключа към сътворението, сами ставащи съ-творци на лични вселени, населени с достойни да се мерят и с най-болезнената реалност души. Запознайте вътрешните си читатели с нещо специално избрано само за тях, което ще се връща като съновидения наяве и отвъд стената на будността, точно когато не гледате в правилната посока. Но фантазията винаги дебне, за да ви спаси, за да ви открадне, за да ви освободи. Полетете над границите, и повярвайте във вселената възможности. Защото тя определено вярва във вас. А машината някъде там продължава своя нетленен ход до заника на времето и обратно до зората му. Защото няма нищо по-безкрайно от наистина добрата история.