Легенди за Перг

Искам да споделя своето най-огромно разочарование за 2011 , а именно как една прекрасна фентъзийна история е съсипана от съвместните усилия на безкрайно некадърен преводач и абсурдно малоумен коректор. Става въпрос за наистина доста класическата, но въпреки това силно приятна поредица Легенди на Перг от млад турски автор с абсолютно непроизносимо име. Влюбих се в първата книга – героично, епично, и все пак някак балкански оригинално турско фентъзи, с много добър ритъм, леки хорър намеци, приятни лафчета, и въобще всичко, за което можете да си помислите, като се сетите за термина “добро фентъзи”. Издателството е малко, леко бутиково такова, издават предимно турски автори, и очевидно подбират преводачите си от редиците на специалност Турска филология. Но ако за първата книга са взели отличничката на випуска, то за втората е била мацката осъмваща по кръчмите, пишеща си спреженията на глаголите под полата на изпити, и попълваща знанията си от Листопад в оригинал. За първи път спирам книга заради потресаващо техническо изпълнение, пред което даже Перлата на феникса изглежда като шедьовър на редакторското изкуство. Пунктуацията в книгата не знам как е мислена, дали има претенции да е оригинална или новаторска не става ясно, но във всеки случай не е българска – запетайки, тирета, точки – от всичко има щедри шепи , напръскани доволно в хаотично-безумен ред. На всяка страница те блъскат в лицето тъпи граматически грешки, сгрешени думи и странни словосъчетания, достойни за първолак в турскоговорящо село някъде из Родопите. А преводът е сякаш правен през Гугъл, точно в онези моменти , когато лудата автоматична преводаческа програма се опитва да бъде креативна – всеки, който е ползвал превод от който и да език на български знае за какъв тъжно-смешен стил говоря. Некадърно изградените изречения ме изритаха буквално от страниците на втората книга, и то съвсем неочаквано, тъй като първата е просто прелестно оформена. Такава чудовищна разлика и Вузев не са постигали , вярвайте ми. Не мога да опиша читателския си гняв, в който горя в момента, представям си как душа с червен лачен колан преводачката и забивам нажежени игли под клепачите на редакторката и коректорката. Толкова прекрасен текст – толкова масивно осран. Защо?? Ако издателство Арка е дало и два лева за този ужас, по -добре да си търсят правата в съда. Не, сериозно, точно ТОЛКОВА лошо е. Чела съм тонове български изгъзици, насилени преводи от дивите деветдесетте на миналия век, неграмотни упражнения на подрастващи тийнове – какво ли не е минало през взора ми , но това надминава всичко, абсолютно всичко…
Ако все пак сте заинтригувани от идеята за интересно турско фентъзи – спрете се на първата книга само – Страхливеца и звяра. Красив свят, странни герои – чудовище- депресиран екс герой, глупак с добро сърце и липса на гръбнак, магьосник с по-скоро егоистични подбуди, жертващ се за истинското и важното в живота в крайна сметка, прекрасни диалози и развитие. Наистина много добро, леко и забавно. Но не продължавайте напред, особено ако сте толкова големи вманиачени в качеството на книжните продукти дребнави кифли като мен. В момента имам чувството, че очите ми ще експлодират пред некадърно преведената Тайната на Мердеран. Не, не искам да ми обяснявате колко труден бил турския – има просто добър превод и лош превод, като добрият си е почти съавторство, тъй като преводачите не просто предават в общ смисъл някакъв текст, те го пресъздават и прераждат, вдъхват му нов живот в ново тяло, а не просто си правят дипломна работа за 2 и половина по Турска филология. Отивам да се утеша малко с Муркок. И да съжалявам, че и третата и четвъртата част са превеждани от същите малоумници. Безкрайно тъпоумно е да влага очевидно много желание в алтернативен проект,а крайното изпълнение да е на толкова ниско ниво. Особено за мен, чиято най-голяма мечта е да работя в издателство и да създавам прекрасни книжни тела, а виждам как тълпа ментално недостойни живеят мечтата, за която съм се подготвяла сюблиматично цял живот. Пфу!

И за заключение – ако някой реши да преработи втора, трета и четвърта, като ги даде за превод на преводачката на първата част – ще си ги купя пак. Да, наистина е толкова добра идеята, и толкова кошмарно изпълнението. Засрамете се госпожици преводачки и коректорки, и си намерете някаква друга работа. Отново Пфу!