Легенди за Драконовото копие

Вайс/Хикман

Казват, че тази поредица е най -добрата от света на Драгонланс евър, и вероятно е така, но причината да е тук, а не при любими е прозаична – просто първата за мен лично си остава невероятна точно заради кусурите си, които тук конкретно са надлежно премахнати, загладени и лустросани за вкуса на широката публика. Преводът , казват, е несъмнено по-добър от първата трилогия, но на мен и първата си ми харесваше на български. Героите тук търпят развитие, променят се, изненадват, и това е хубаво. Но липсва духа на първата трилогия някак. Няма пропуснати, прескочени събития, които те карат да се чувстваш капчица от водовъртежа на света на Крин – всичко вече си е обяснено, следва си стъпка по стъпка основната рамка, макар и с изненадващи и приятно настройващи те обрати. Въпреки, че тук става дума за най-якия и „най-верния като замисъл фентъзи герой“ Рейстлин, и най-дразнещия , но вече не все така весел кендер Тас, нещата се губят… Има любов, и то такава, за каквато ми се чете – несподелена, ама пак нещо издиша… Прекалено пипнати книги за вкуса ми – времевото разпростриране вчера, днес и утре ми е някак по-малко привлекателно от  пространственото тук, там, ейййй там, леле, до там не съм си и помислял. Това не прави трилогията лоша – просто я прави сравнима, а аз обичам  да ползвам под път и над път термина несравнима. Но въпреки това – винаги съм за Драгонланса по подразбиране.

Advertisements