Левиатан

Скот Уестърфийлд

Представете си стиймпънк вселена, в която първата световна война се води между фракциите на механиците – изобретатели на гениални машини на пара и тесла електричество, и биолозите – откриватели, отдали се съвършенни генетични експерименти, чиито плодове са на толкова много средни цивилизационни нива, че на човек свят ще му се завие от идеята за гигантски създания от плът и механична маса, изправили се срещу чудовища от метал и ужасно напреднала технология от нашето неосъществено бъдеще. Но нравите са си викториански, жените са все още едно стъпало под мъжкия пол, особено като стане въпрос за армия, флота или авиация. А тук става въпрос за всичко това, защото все пак за война говорим, ако и да е такава, която приключва преди милионите жертви да намалят човешкото население на що-годе приемливо ниво.

Личната история на случаен кадет на въздушните британски сили, състоящи се основно от огромен летящ кит пълен със своя си лична флора и фауна, се обърква с тази на австрийския престолонаследник на онези клети благородни хорица, дето и тук не ги подминава атената в Сараево, макар и с други средства и мотиви. Заражда се едно искрено приятелство, докато се решават проблеми в световен мащаб, лети се из цялото земно кълбо, засичат се с Тесла, Панчо Виля, Пулицър, последния османски султан, наследничката на Дарвин и още цял куп известни имена от историята, намесили се по малко странен, но някак достоверен начин в хода на събитията и в това измерение. През Европа, Азия, Русия и Америка, пресичайки пътя на зловещи биологични абоминации и технологични извращения на гениалността, едно пътешествие намира своя апогей сред битки и безумни соло акции с винаги минимален шанс за успех. И в средата е приятелството, а може би и любовта.

Скот Уестърфийлд създава една бляскава история за подрастващи с огромна фантазия и гениални идеи за вариативността на вселената ни, която хем някак обучава неусетно в една история, много близка, макар и леко различна, до нашата тъжна такава, хем възпитава в читателите качества на истински, отдадени на кауза и приятелски морал хора по онзи лекия начин, дето има най-голям шанс да влезе в главата на така деликатно облъчвания индивид. Страхотните илюстрации допълват шарения образ от зъбчати колелца и изродени генетично клетки, с който се сблъсквате още в невероятните корици и вътрешните пълноцветни пропагадни плакати, имитиращи безупречно безмилостните карикатуристи – критици отпреди повече от век. Така че очаквайте визуално и вербално емоциите да преминат с тесла скорост през умовете ви и да спрат някъде в сърцата ви, ако там разбира се, се крие някой нереализиран пътешественик – авантюрист, който няма нищо против да помисли малко върху различността на историята като възможност за добро преживяване. Стимпънк форевър!

Advertisements

Левиатан

 

Борис Акунин

Левиатан е третото приключение на новата ми литературна любов Фандорин, и както винаги е изключително добра книга, заслужаваща си всяка минута, прекарана поне за мен в жалки опити да се разгадае поредната мащабна история, този път разказана в чист Кристи-стил на затворената сцена в един огромен а-ла Титаник кораб, чиито пасажери са еднакво виновни и невинни свидетели на убийства, любов и алчност – трите класически нужни колони на красивите криминални истории.

Работата с героите, прехвърлянето на действието през очите на всички заподозрени, без дори намек за реалната сложност и мащаб на събитията, недразнещото всезнаене на руския ни Шерлок и натягащата се атмосфера на руска обреченост, активна дори сред не-руска публика от обвиняеми и обвинители, са изградени толкова внимателно и изящно, сякаш излезли от учебник, и имат естествено предполагаемото въздействие – чисто читателско удоволствие. Ераст е красивата версия на Еркюл, криеща много мъка зад контешка външност, но с почти сходни качества на остра наблюдателност и неоспорима дедуктивност, правеща го един от най-ярките и симпатични криминални образи, на които съм попадала досега.

Такива книги просто плачат за филмиране, сериализиране и фен-фикширане. Акунин прави изключително добър франчайзинг, който по неведоми причини, поне доколкото знам, така и не се разраства, но предполагаемо по-интелигентните читатели , които са поне според мен, естествения таргет на прелестните истории за царска Русия и най-бляскавите и рицарски поданици, може би нямат нужда от екшън фигурка на Е.Ф. или от плакат с реални размери на същия, по който да въздишат нежния и по-нежния пол непрестанно. Най-доброто разтоварващо и на всичкото отгоре донякъде образователно четиво, на което съм попадала в близките няколко години. Фандоризирането ми продължава…