Маговетри

Татяна Леванова

Да бе, знам, това са детски книжки. Ама наистина са си детски книжки. Обаче – хубави. Никакъв Хари Потър в пола не е това, главната героиня Маша напомня много повече на Тара Дънкан на Софи Одуем Мамиконян, отколкото на някой друг. Но пък рекламата , била тя и подвеждаща, помага винаги. Добре, чудите се вие, за какъв дявол ти е притрябвало да четеш детски книжки от световно неизвестна руска писателка.? Ми – харесват ми, и точно заради рекламата ми харесаха – платени публикации, гръмки думи, патос – вложена беше душа и сърце в цялата тази работа. А аз такива неща ценя. За щастие  книжките си я заслужават цялата тази дандания. Главната героиня е някъде около 10-13 годишна – толкова е и възрастта на таргета все пак – в онези смутни години в началото на пубертета, когато наистина не знаеш дете ли си или човек. Маша Некрасова е типичното сложно интровертно дете, а аз по обясними причини силно се привързвам към такива индивидчета. И има вълшебни способности, които просто не ползва в повечето време. От гледна точка на възрастта ми това ми се струва безкрайно тъпо, разбира се, но за едно уплашено и хормонално натровено дете нелогичните действия може би му се виждат съвсем уместни. Поредицата е силно четивна, засяга теми за подрастващи, различни от обичайните като любов, секс и дрога. По страниците и се усеща духа на бунтарското , модерно наричано индигово дете, което иска да е самостоятелно и пораснало горе-долу след като направи първата си крачка. А това е най-малкото различно. Героинята или по-скоро авторката търпи развитие, което не мога винаги да определя като добро – в първата книга имаме една доста уверена и самоцелна Маша, попаднала в свят близък до този на Дороти от Оз, втората Маша е не по-малко целеустремена в повече фантастичен, отколкото фентъзи свят, загатващ истината, че най-големите злини в света често са правени от любов или по-скоро от нейната липса, но  погледнато от чисто човешката страна на нещата, не от плътската такава. Третата Маша пък е объркано и уплашено, крайно реалистично дете попаднало в непознат, студен и схематичен фентъзи свят – малко разочароващо и неочаквано, но пък може и да е логично, знам ли и аз каква е цялата концепция, на проклетия руски така и не се научих в училище… Сега очакваме четвъртата и може би последна от историите за Маша – надявам и се да прогресира наобратно до първоначалното си вдъхновяващо състояние. Не, не съм болна. Просто хубавите книги и силните герои са си такива – грабват те и те карат да ти пука за тях. Какво значение има с какво. Абсолютно да.

Advertisements