Където дърветата пеят

Лаура Гайего

След Краят на света – една чудесна малка книжка, почти с игрови сюжет за спасяването на битието ни около хилядната година, чрез събиране на различни групички поддръжници и ровенете из цяла Европа за тайнствени артефакти, последва още една, с изумително красива корица и оформление, и толкова топла и епична история, че ще разтопи сърцето и на най-големия песимист по отношение на европейското фентъзи. Сега, не очаквайте идеален шедьовър, материал за велик блокбъстър или основата на гигантска поредица, която ще се пише цял живот. Добрата история си е добра история, когато оставя онова нежно чувство за смислено прекарано време. А Където дърветата пеят ви дава точно това.

В земи, напомнящи подозрително за добрата стара Франция, Средновековието се вие тихо и спокойно, с все рицарските турнири, красивите девойки с чисти сърца и младежите с огън в душите. От Север настъпват странните прото-викингски племена, на юг се гушат страхливите търговски народи, а във великите гори уж живеят древни същества, обезпокоени от човешката раса в своето идеално природно равновесие. Но злите варвари намират едно непреодолимо предимство, и сриват из основи благовъзпитаните кралски дворове на цивилизована нео-Европа, убивайки мъжете и заплождайки жените им. В тази сцена една – едничка искрица борбеност се появява насред напудрените фусти на класическата девойка, предопределена за съпруга и майка, и се започва едно подчертано феминистично приключение, достойно за легенда на Толкин.

Гайего не претендира за историческа достоверност, нито даже за историческо фентъзи, а просто за една хубава история с женска протагонистка, която не е нелепа, нито прекалено идеална, а активно развива каквото има, и се опитва да преодолее, каквото ѝ пречи в характера. А това за една средно разглезена благородничка не е нито малко, нито много. И Мeриян се вписа някак в бандата на Робин, та промяната няма да ви накара възмутено да се нацупите и да обвините ситуацията в невъзможност. Просто човек прави това, което трябва, когато се налага. Е, борбеният човек това. Предаването е също вариант, но не и за онези с искрицата жажда за свобода в душата.

Фентъзийният елемент не е много, но е основен за митпоетичната страна на цялата история, а и помага много за трагичността на любовната история, която естествено е тук. Но не пречи, не е сълзлива, захарна, неутешима, объркана или трудна – няма време за всичко това. Една борба, един сезон, една година, бързи действия срещу опастността, и решенията идват и се вземат на момента, без излишества, без самосъжаления, без дворцови игри на тронове. Хора срещу други плюс лек фантастичен елемент, и така се ражда човешка история, пораснала приказка, познала и болката от реалността, и усмивката на спокойните дни. За онези моменти, когато вярата в простичкото и чисто хубавото е позаспала.

Advertisements

Краят на света

Лаура Гайего

Един лек, почти младежки роман, но от старата школа, пълен с невинно геройство и безразсъдна смелост, а не със спънати кифли и свръхестествени същества с подозрително човешки черти. Дали защото е от изключително екзотичен за средностатистическия читател като произход – испански, автор, дали защото влага женски подход в една история, развиваща се като компютърна игра, с три мисии, няколко битки с босове, решаване на пъзели и срещи с безброй странични мотаещи се лица, обичайно съставляващи зяпаща активно събитията тълпа; тази малка книжка ще ви влезе под кожата, и въпреки че няма да ви остави кой знае какви вълнуващи спомени, все пак ще си заслужава безгрижното четене на плажа.

Ето и малко за историята – веднъж на всеки хиляда години силите, създали света ни, се замислят сериозно дали да ни оставят да продължаваме да го караме през просото, или да ни затрият с едно невнимателно божествено придихание. Освен, когато се яви някоя чиста душа, и реши да извърши най-голямото геройство, на което нашият вид е способен – да се жертва за общото благо с цялото съзнание и желание за това, че ще загуби единственото ценно – дъха в гърдите си. И ако историята знае за един конкретен божи син, загинал ненавременно през нулевата година на съвременната легенда, то през година хилядна неговото място спешно трябва да се заеме от нов кандидат-мъченик, който да не е тих луд, алогичен социопат или с войнстващ синдром на героя по рождение. Мда, и такива се срещат.

Съдбата забърква един много млад монах, почти хлапе – осмокласник по нашите стандарти, един известен менестрел или хуглар по местному, и една красива измъчена девойка, с роднини от магическата част на света ни. Тяхната задача е да намерят три странни артефакта преди да удари часовника на края на първото официално хилядолетие, и то в условия на огромни разстояния, липса на средства, транспорт и късмет, и естествено – една враждебна организация, изгаряща от желание да се запознае със Сатаната и приятели при тяхното пришествие за събиране на вересиите ни като активните биячи на височайшите. И троицата ни неподходящи герои се заема със задачата да спасят света с онзи безгрижен ентусиазъм на скучаещата младеж, вероятно основен мотор на всякакви щуротии от няколко хилядолетия насам.

Не очаквайте шедьовър, а доста приятно и бързо четиво, с много динамика, симпатични герои и мистериозни обрати, преследване, загуба и магии, въобще всичко, което може да ви накара да забравите модерното лесно ежедневие за някой и друг час. Понякога и такива книжки не са никак излишни в домашните библиотеки.