Магическо кралство за продан – Продадено!

Тери Брукс

2063.max

След класическата Шанара, която макар и може би твърде клишиста и предвидима като цяло, все пак бе впечатляващо епична и влизаща под кожата, то историята за Ландовър приключи емоционалното ми приключение из спомените за наистина доброто фентъзи мъничко безславно. Дали от превод, но по-скоро заради самия начин на водене на историята, Магическото кралство на бившия адвокат Бен Холидей ме измъчи със своята формула тип книга игра, посещаване на локации под списък и припомняне в началото на всяка глава какво се е случило в предишните. Ами дразни си, ако и да наречете това типичен пример за забавно и ненатоварващо фентъзийно изживяване. Да, ама не – Конан си е гилти плежър релакс, а Ландовър е далече надолу от много от начинаещите автори на фентъзи романи, които имам удоволствието да чета по конкурси.

Не знам каква е историята на написването на поредицата, вероятно има някакъв шанс да е ебавка с постулатите в жанра – все пак говорим за комична трактовка на пътуване през измеренията с драматично – епични моменти, но точно сантименталността и искрените деус екс макина моменти навяват на идеята , че наистина така си планирано от душата туй повествование , което става за филмиране с добро количество спец ефекти, ама не вдъхновява да те потопи в книжна вакханалия и безсънни нощ, или даже да се замислиш по-сериозно да си продължиш нишката на живота на вече станалите малко или много близки, средно скучни герои.

Значи, имаме адвокат с много пари от нашето нещастно битие, с мъртва съпруга и напредваща депресия, който си купува правото да стане крал на измислено кралство. Само дето царството – господарство си е съвсем истинско, ако и да е западнало; има си целия набор от троли, гноми, дракони и вещици на килограм, никой от които естествено не е особено корав или хитър, нищо че са на няколко милиона години всеки; и тъне в разни икономически, етнически и екологични проблеми, които имат огромна нужда от политически коректно решение . И разбира се нашето момче намира любовта, спечелва сърцата на поданиците си и преоткрива силата в себе си, докато се повтаря методично какъв лузър, нещастник и тъпак е, а тези около него клатят  глави и дълбокомислено шептят „Не, Ваше величество, не сте… „.

Хепи енд, заря в полунощ и една цигара на балкона след горещ момент. Ами толкова,ако щете продължете, аз не ща.

Advertisements