Къл Завоевателя


Робърт Хауърд / Пламен Митрев

Да, малоумно упорита съм понякога. Въпреки горчивината в трахейката ми, продължавам да търся някакво писмено доказателство, че лудостта и изродщината могат да се предвидят. Е, не могат. Поне аз не откривам никакви зачатъци на болна психика в редовете на уж съвместните, а всъщност дописани в дълбока тайна, истории за Къл. Кой е Къл ли? Ами предполагам прадядото на Конан, ама с около 200 пра пред дядо. Героят е абсолютно идентичен на Конан, разликите са като между двама рандъм пияни рогати викинга, но ако е за спора, може да се каже , че Къл е малко по-умерен като характер и може би по-обран и приемлив като образ откъм морализаторска гледна точка. Книжката съдържа разкази за израстването на Къл от практически никой до цар на внушителни владения, които могат и да се възприемат като цялостно композиран приключенски роман. Харесва ми подредбата на такива истории , които и самостоятелни си имат завършеността и качествата на хилядостраничните им събратя. Краткият жанр е много по-труден от романистиката, особено за логорейни типове като мен, така че оценявам разказите и етюдите винаги преднамерено и субективно по-високо отколкото трябва. Сюжетът си е класическия – якият момък Къл куести яко из непознати земи, спасява де що може, и унищожава де що трябва. Простичко , лесно смилаемо и някак провинциално – натуралистично, като филия селски хляб с домашна лютеница и истинско сирене – хем засища, хем ти носи някакви мимолетни детски спомени, които въпреки всичко си топлят. Книгите за Къл и респективно Конан са това и само това – детски удоволствия, лесно преглъщаеми и добре проходящи през неособено взискателния ум на средно статистическия фентъзи читател. Какво повече да искате? За тези които се чудят докъде е Хауърд и откъде почва Митрев – никаква идея си нямам, но имам подозрения , че последният разказ на Къл сред римляните не е точно на Хауърд. Може и да греша разбира се. Но съм сигурна, че приключенията на Къл докато избива хората – змии си е Хауърдовски – чела съм го точно в тази му форма в изключително добрия за мен сборник Вирикониум, за който съм казала нещичко из блога си вече. Все пак мандахерцането с изваден меч и напрегнати гръдни мускули си е класика в жанра , особено пък в този. И между другото Къл е много галантен варварин ще знаете, и някак срамежливо нежен, като пъпчив пубер с прокрадващи се срамно-сластни мисли, характерни за поколенията отпреди трийсетина години. Най-малкото е свежо пък.