Кухулин от Муртеимне

Лейди Грегъри

Епосите в оригиналната им форма са доста шантава и противоречива работа – от една страна смяташ, че на света има сума ти великолепни истории в древните анали, които си заслужават да бъдат прочетени във всякаква възможна форма, но от друга лошият автор си е лош автор, и може да омаже дори толкова изпълнен с як потенциал мит като този за древноирландския герой Кухулин, на който дори еманации на супериорността от рода на Супермен, Хълк или примерно ББ могат да му носят само разреденото винце сутрин и да му правят масаж на краката. Не говоря празни приказки, същата история развита брилянтно от Майкъл Скот ( Да, Скот е наистина добър автор, въпреки, че все още се опитвам да излича от съзнанието си онова детско ментално недоразумение за Николас Фламел, неговата Келтска одисея остава една от най-впечатляващите заглавия, на които съм попадала въобще) в неговите Ирландски предания по абсолютно блестящ и хероично жив начин, който предава доволно достоверно, но и напълно четивно живота и подвизите на островния Крали Марко. Та, има начин да се направи подобно нещо и много добре.

За съжаление Лейди Грегъри го е направила прилично зле. Не отричам, че може би това е истинската форма на преданията – преливаща от безкрайни изборявания на имена и местности, които само на кърваво рижи ирландци биха им говорили нещо, в стил приказка за лека нощ въпреки обичайната шепа търкалящи се глави наоколо, наивна и простовата като образи, език или внушение. Подобно изживяване имах и с истинските приказки на Братя Грим, които имах нещастието да изчета миналата година, и само едно мога да кажа – популярният език е органично нужен за популярната литература. Добрият стил и усета за интелекта на реалните читатели на творението са също безапелационно задължителни. Иначе просто тежи пред погледа, раздразва читателските струни и в крайна сметка кара ръцете да оставят томчето, вероятно събирани и оформяни с години легенди и предания, недочетено и предназначено за подаряване на заплашената от счупване лавичка книги вкъщи. А това не е завидна съдба за която и да е книга.

Advertisements