Зовът на Ктхулу и други страхове

Х.Ф. Лъвкрафт

Дори и за момент не се опитвайте да си представите и една от картините, излезли от проблематичното въображение на нечовешкия гений на Лъвкрафт, иначе този каприз ще ви коства безумно много загубен сън и неясен страх от безлунни нощи.
Резултатите от сблъсъка ми с малформациите на творческия гений на Лъвкрафт са налице. Започнах да проверявам всекидневно фазата на луната. Започнах да си нося фенерче. Подозрително чета всяка информативна бележчица за Плутон. Плискането на вода ме кара да настръхвам. Жуженето в тъмнината вече не ми напомня за изгубила се муха. Обсесивните ми страхове се увеличиха безумно много, безумно бързо, безумно силно. Безумието е главния резултат.
Адриан Лазаровски е виновен. То, че Лъвкрафт е велик, велик е, ама що му трябваше на Лазаровски да го превежда толкова префинено изящно и стряскащо, все едно си е писал прилежно домашното за кандидатстване в някой от ордените на Дагон?
Красиво написана книга, с изпипани до дяволска прецизност детайли, с описания на искрено невярващи на очите си очевидци, демонстриращи рязката граница между древното зло и съвременното отрицание на непознатото. И знаете ли кое е най-лошото? Наистина си личи, че това не са трескави бълнувания на разкъсван от ментални болести жалък човек. От всяка дума искри вяра в написаното, сякаш е видяното в някакво други пространство и време. Толкова логично истинско е всичко, че логичен повече отвсякога е и страхът. Чист и искрен. От всяка моя пора. И искам още. Безумие. Както вече неколкократно споменах. Мисля.
Дали Ктхулу е секта? Не, Ктхулу е паралелна реалност, в която неколцина нещастници стъпват накриво и съжаляват, че не са се самоубили при първото споменаване на древни тайни, митични същества или безкрайно космическо знание. Такава книга те кара да откажеш до живот здравословното човешко любопитство и да регулираш притока на светлина постоянно по всяко време на денонощието.
Книга за изключенията, които правят живота ти кошмар наживо. Не е хубаво да сънуваш. Не е хубаво да заспиваш въобще. Не и на тъмно. Не и докато там в морето има мъртви, които те слушат и чакат. Да заспиш.