Конкурси, писане и критика за начинаещи

Както може би някой е забелязал някъде, имах честта да съм мъничко членче на журито от наистина утвърдени читатели и блогъри, съставляващо до голяма степен и екипа на Трубадурите – един амбициозен проект на ентусиасти , без комерсиална полза и цел , с единствената идея да се създаде една добра платформа на активните участници в интернет пространството, които извършват ужасяващия акт на редовно четене и още по-инкриминираното действие по откровено коментиране на прочетеното, което понякога се бърка с критика – оценяващо български разкази в рамките на конкурса посветен на Агоп Мелконян. Критиката за незапознатите е съвсем друго нещо , а именно разкостване на даден текст до последната веничка и артерийка , в опит да се покаже как тая писмена форма  диша или не диша, как върви, съществува, развива се или умира под погледа на смръщен предубеден критик. При обикновените читатели нещата са малко по-повърхностни – гледаме език, идея, структура, въздействие и емоция като един общ продукт, и оценяваме само и единствено по един критерий дадена книга – дали ни се иска да я хвърлим с финт през прозореца и да се наревем , че сме дали хх лева и хх часа от личното си време на този свят в четенето и, или ни се иска да я съхраним за поколенията и да им покажем на мулти-технологичните си внуци някой ден какви хартиени светове са забавлявали уморените от живота им старовремски баби и дядовци.

По тази система съм и оценявала и разказите , които прочетох в рамките на конкурса. От тях за съжаление само десетина бяха наистина вълнуващи ме като читател, но имаше поне четиридесет още , които след малко или много сериозна редакторска намеса биха станали малки шедьоври. Моите любими не бяха чуждите любими, и обратно, което е нормално, за хора с крещяща индивидуалност и липса на снобско стадно овчедушие. Оценяха ви не синодални живеещи по чудо старчета или грохнали псевдо интелектуалци, живеещи в твърде минало време , а  екип от активни реални четящи, които създават статистиката за половин прочетена книга на глава от населението в България, като спестяват четенето дори на една страница на хиляди игноранти населяващи страната ни, оставяйки ги спокойно на ракията , салатата и поредната фолк-фурия с напращяла гръд.

Писането е много личен процес, споделянето на нещо толкова съкровено при условия на оценяване е зловещо болезнено, знам това. Но самия акт на демонстрация на нещо лично постигнато е малка победа сама по себе си. Не преставайте да пишете, независимо от всичко – писането ви издига малко над гмежта в чалготеките, а това носи винаги злорадо удовлетворение. Хората трябва да започнат да мислят реалистично, и да се отърсят от наслоеното без вина от собствените им родители верую, че всеки някъде някак ги прецаква в измислената система на живота. Аз съм привърженик на идеята, че светът ще се оправи само , когато всички с еснафско мислене на дребно , останало им от предишните поколения , заминат в небитието на душите. Ако вярвате на Библията, подобен акт е прочистил народа на Моисей от тяхното робско мислене на египетски подлоги чрез не особено приятна , но многогодишна разходка из пустинята. В България нямаме пустини, за съжаление.

Ако само пишете – пишете за себе си, ако обаче искате и да издавате – пишете и за другите. Редактор, коректор, читател с критично мнение – това не са злите демони на Апокалипсиса, а приятелите и съмишлениците в трудния проект Качествена Българска Книга. Доверете се на непознатите четци, а не на познатите доброжелатели, ако търсите обективност, а не просто погалване с усмивка. Щом първият ви сблъсък с непознатите зли хора, които не харесват вашето сърцевидно излияние, е жесток, поседете малко в прахта на отчаянието, след което се изправете и си кажете – Аз ще им покажа на тия, и чуйте поне веднъж, без скърцане на зъби и клетви до девето коляно, какво имат да кажат вашите реални бъдещи читатели. И ги послушайте. И отново пишете.

Ако някой участник в конкурса или просто създател на текст иска да чуе моето лично мнение, без пудра и грим, може да ми пише – ще бъда брутална , както винаги, но и истинска. А както знаем от Биг Брадър, за който по форумите мърморят „е с’я тоя си е съвсем истински“, винаги печели наградата, значи не може да е толкова зле оценена истината в България 🙂

Advertisements