Метална легенда за Кети Джей

Крис Удинг

Като един от общо взето отчаяните фенове на Крис Удинг, който ме зашемети с изящната жестокост на трилогията си за вещерите, прободе обичащия тъмнината демон в мен точно в сърцето с великолепната приказка за Отрова, и ме довърши с приключението за чудовища и призраци на Елейзабейл Крейл, историите за Кети Джей бяха задължаващо да бъде закупено и погълнато жадно четивно. А и да не беше Удинг, все пак говорим за стиймпънк с пирати, та какво да не му харесваш. Но нещо от магията на великолепието на вътрешния мрак липсваше. Не, че книжките блестят от позитивизъм и слънчеви зайчета, но все пак, все пак… листчето в главата на голема май липсваше.

Запознайте се с екипажа на ериумно движещото си странно летящо нещо, наречено Кети Джей – бъдещето на технологиите, ако и на по-бюджетно-очуканите такива. Капитанът е нещо като по-тъжен вариант на Джак Спароу, с все страстта си към комара и лошия късмет с жените. Компания му правят благородник-демонист с много тъмно минало и неговия сладък метален робот-голем, в който е заключено нещо, което да обичаш и от което да се страхуваш; лекар-алкохолик с погромено от лекарска грешка съзнание; двама полу-вдиотени, но много талантливи пилоти на придружаващи летящи машинки; един бивш роб с гениални умения в авио механиката и една мъртва девойка, която си е доста мърдаща и ефективна като навигатор, средна работа между зомби, вампир и пчела убиец. А, има и един много див котарак, който бива пребит зрелищно във втората книга, но доста заслужено, поне според мен. Жив си беше след това гада, не се притеснявайте.

Та тази нестройна дружинка от полу – престъпници все се набъркват в чудовищни по мащабите си каши, с които ако не целия, то поне няколко континента от света застрашават с неминуемо унищожение. Я ще взривят самолета на висш благородник, я ще освободят случайно древен демон, или ще отворят небесата за унищожителна раса извънземни чудовища – все с най-добри намерения. И после се почва едно бягане, преследване, минаване на косъм покрай всички видове желаещи да ги скалпират бавно и методично. Атмосферата мога да сравня с тази на света на карибските пирати среща пазителите на галактиката, макар и с много по-малко шегички, повечко повторения на „какво се е случило досега“ и обичайната драма „тя обича ли ме, не ме ли обича“. Но ако ще четете тези книги, ще го направите заради героите – запомнящи се и оригинални образи, които обаче е малко тъжно, че не са накарани да вършат нещо по-смислено от това да си спасяват задниците непрекъснато.

Но ако си падате по ефектните въздушни и наземни битки, съчетани с малко езотерично – технологични викания на демонични обитатели на етера, активно действие, малко щуротии и емоционални размисли колко точно всеки от героите е прецакан от живота – Удинг и Кети Джей са идеалното ви четиво. Идеално за летните жеги, в компания на климатик, фрапе и кило череши, пък ако сте от индивидите, дето все още познават явления като ваканция, семестриална почивка или онова чудо – отпуската – какъв по-добър момент да си запълните  слънчевата почивка с лесно смилаем екшън и приключения.

 

Advertisements

Сказание за Сарамир

Крис Удинг

Стилът на Удинг винаги е бил силно кинематографичен, но не в игралния смисъл, а в нарисувания такъв. Сарамир не прави изключение , а поражда истинско правило. Историята се излива като в първокласна манга, с всичкото веене на коси, изключителни нереални цветове, зловещи картини, трептящи очи и лица без една бръчица, но носещи сякаш тежестта на векове древна магия. Духът на поредицата напомня може би единствената манга, която ми е допаднала досега , а именно Принцеса Мононоке. И тук има зли духове, природна и човешка развала, реки от кръв, извращения и изродщини в  тъмен азиатски стил, който добива допълнителна страховитост с абсолютната си екзотична непознатост. Изключително зловещите сетинги, съчетани с детайлни описания на влудяващи мъчения, насилие, лудост и даже щипка студена азиатска еротика, правят Сарамир свят на моите най-мрачни кошмари. Героите са крайно многопластови, на много моменти дразнещи и нелогични, в по-голямата си част чудовища, от които трябва да избираш малко по-малко зловещите. Зверовете плод на фентъзи варианта на генетични мутации се съревновават за читателското отвращение на равна нога с душевните чудовища – хора без капка съвест, задръжки или морал по напоените им с чужда кръв ръце. От егоизъм и предателство до чисто зло в космически мащаби – тук палитрата съдържа всички цветове на мрака, и Удинг удавя еднакво безмилостно своите читатели както сред кървавия смут на битките, така и насред хващащия гърлото ужас на призрачните манастири на чаросплетниците. Бих искала да отбележа и невероятно креативния превод на обожавания от мен Адриан Лазаровски – дори и да не е точен, преводът за мен е просто великолепен и носещ конска доза сгъстен мрак а-ла Лазаровски и неговите разкази, след които никога, ама никога не стъпвам до езерата в Дружба. Или в късни трамваи. Или на други от любимите му за погубване на герои места. Мога само да съжалявам, че не срещам по-често името му напоследък, зловещата страна на литературата просто копнее за него. Сказание за Сарамир е идеалния пример за дарк фентъзи, изградено в оригинален и безупречен стил, оставящо читателя смутен и някак тъжно объркан от варианта реалността да се пропие толкова дълбоко през вълшебството, че да зарази необратимо и фентъзийния свят с покварата на истинското и чудовищно човешкото. Кошмарите са нужни, за да оценим великолепието на нежните сънища, а Сарамир е повече от необходим , за да преглътнем малко по-уверено наглед по-безопасното, но сиво лепкаво всекидневие имайки едно наум, че все пак при нас чудовищата не са толкова гротескно видими. И може би е за добро.

Отрова и Елейзабейл Крейл

Крис Удинг

Най-голямата препоръка за една книга за мен се оказва преводача – в случая тайната любов на все още емоционално тийнейджърски тъмната ми страна, повлияна силно от wanna-be тийнейдж филми като Вещи в занаята ( но не и Бъфи, о, бога ми не, не, неее) – а именно титаничния в очите ми Адриан Лазаровски. Той даже на снимки изглежда някак мистично секси ( е, всъщност може да си е наливащ до забвение с евтин алкохол в Строежа видиотен тип, принизяващ се да сваля и ориентирани в различна степен на чалгария малолетни, ама дарк фантазията си е моя, ебати), някак бохемски и ако беше по-бледичък направо го произвеждам в Принц на мрака и си го залепям на едно огромно пано на стената. И ако не бях женена всъщност…
Та ние май за Удинг си приказвахме…Невероятен стил, приличащ в огромна степен на Геймън, но без суровата небрежност на последния, граничеща с постмедернистични влечения в посока, където ме губи като читател. С онази детска хорър инфантилност, която го прави читаем почти колкото Клайв Баркър за моя вкус, и ме кара да чета дори, когато съм пюрирана от умора ( а това се случва наистина много, много често), и си е направо неземен комплимент от моето вътрешно критично аз.
Как може една книга да ме накара да изкупя всичко от даден автор? Много лесно. Особено ако имам излишни пари, болка, която да компенсирам с интелектуален шопинг и сума ти празни рафтове, плачещи горчиво да ги запълня с шарени томчета. Работата е там, че лесно се разочаровам, а съм безпределно упорита – извънмерно лоша комбинация – и продължавам да купувам и след първата скучна книга с дори минимален потенциал от идеи, до момента в който вече и идеи няма. По мое вътрешно непризнато подозрение съм малко като хаотично настроен идеен скаут, събиращ идеи за своя бъдещ неосъществим роман в неизяснен стил, с мъгляво ориентирани герои и преизпълнени с идеи, потресаващи със своята невероятна оригиналност…А всъщност искам да се занимавам с маркетинга на книгите, а не с тяхното написване…
Май говорихме за Удинг..Божествен. Точка. Невероятното стига само да се посочи леко с пръст. И не разочарова. Нито за момент. Гаранция. Пълна, безусловно издадена на приносителя.