Долу краставичния цар

Кристине Ньостлингер

5359.250

Една малка детска книжка, пропуснала ме в обичайното за подобни заглавия време, но намерила ме няколко десетилетия по-късно, естествено – по доста необичаен и напълно случаен начин, както обикновено ми се случват хубавите неща. И за пореден път се убедих, че авторите от държавите, където лятото се пада в сряда около обяд, имат един по-особен поглед върху предназначените за подрастващи текстове, където малките герои има доста по-злободневни и напълно актуални дори на настоящата реалност проблеми. А като вземете предвид, че става въпрос за книга писана по време, когато най-модерните по нашите ширини заглавия са били все пак „епосите“ за овчарчето Калитко и Тимур и неговата команда, то нещата отиват към сравнение на различни биологични видове, а не на почти съседни, уж европейски нации.

Та, ако се абстрахирате от доста многозначителната корица, която не това, което виждате… ах, вие мръсници такива, чувам ви, никой не демонстрира гордо как си е вързал панделка на мечето, а детска ръка се опитва да удуши гнусния краставичен цар, ако искате да знаете. Кой е Краставичния цар ли? Ами практически краставица мутант, живееща във влажни мазета на стари къщи, които не са прилежно бетонирани и хигиенизирани, и властваща върху нещо средно между космати картофи и шарени миньони, нарекли се в източен стил куми-ори, и току – що открехнали се на теми като равноправие, приложен комунизъм и анархия. И вместо да заколят тихичко ненавистния си владетел, добрите безушати чебурашки просто го изхвърлят на светло, за да се разложи на туршия, каквато е най-достойната съдба за всеки прорасъл корнишон. Ама навън чакат роялистки настроени човешки същества, които го приютяват – и се почва един безкрайно странен сюжет за детски роман, в който смисълът по линия е в пъти повече, отколкото над нея.

Едно обикновено семейство, с обикновена съдба, но забележете – обикновено по настоящите стандарти. Спокойно се говори за болестта и смъртта на възрастните членове на фамилията; безсилието на възрастните да имат живота, за който мечтаят; разводите, раздялата, подлостта, безочието, неразбирането между поколенията, неспазването на правилата; ежедневните проблеми на децата в училище с учители, съученици и родители. И всичко това се промъква покрай един великолепен фентъзиен сюжет, възпитаващо неусетно и изграждащо безумно лесно ценности, които да влязат в главите на хлапетата в правилния момент и да изменят целия им мироглед към вероятно по-добро. Странна, чаровна и много по-мета книга от Пипи, да речем, но също като нея – задължителна за умни и чувствителни деца, в които вярвате, че няма да пораснат въргалящи се в салфетки, недоволни, бездуховни боклучета. С радост открих, че Ньостлингер има още издадени книги на български език, та ще чуете скоро отново за австрийската Астрид Линдгрен и нейните мъничко тъжни, книжни очарования.