Краят на господин У

Скарлет Томас

Уххх…..тая книга още я колебая ( обичам формите включващи неподозирано невъзможни действия спрямо хартиени носители на вселени, тъй че всичко е нарочно, ‘ша зна’йш…) . От една страна съм доволно запленена, от друга – малко…равнодушна. Винаги съм харесвала книгите за книги, книгите в книги, и книгите от книги. Това е нещо…такова. Надникване в наръчник за създаване на вселени, плюс трактат по експлоатация на пространствено-времевия континиум, плюс мръсно романче за хора-парцали, изтъкани от страсти и нищо друго. Несъмнено интересно решение, което учудващо не събужда никакви съжаления за закупуването или прочитането и, но Краят си е много…спорна книга. Като прекрасна, интелигентна и софистицирана млада дама, която ръси псувни и се държи галфонски в моменти, които са очаквани, и някак нужни за подчертаване на красотата и, но все пак – пречещи ти да се влюбиш по-обстойно в нея. Нещо като мен. Това означава ли, че се съмнявам в любовта си към себе си? Може. По-скоро да. В абсолютно двусмисления смисъл. Пък.