Кралят в жълто

Робърт У Чеймбърс

185772_b

Кралят в жълто бе едно от онези събития на книжния пазар, които трудно някога ще забравим, най-вече заради хората, които стоят зад целия кошмар по издаването, превода и разпространението на сборник от разкази на класически майстор на ужаса, написани на едно ниво по-нагоре, а може би всъщност и няколко нива, над обичайните кървави хорърчета, на които така сме им свикнали да ни разнообразяват сивите дни. Чеймбърс е несъмнено труден автор – и за четене, и за разбиране, и за харесване. Няма ги вселенският мрак на Лъвкрафт, тъмната поезия на По, мрачната фантазия на Кларк Аштън Смит. Има  сюрреалистичност, абсурдност и приглушена лудост, които не са за всеки. Даже може би не и за мен.

Кралят в жълто е сборник за загубата на връзката с реалността и странността, обединяващ разкази за привидно обикновени хорица, повлияни от мистичната пиеса за кралят в жълто, и безумни случки в Латинския квартал на Париж. Обяснения няма, само загатнати събития: призраци, тайни общества и нелогични случки се редуват в понякога убийствено бавен ритъм, нагнетяващ напрежение, което така и не намира своята правилна екзалтация, а просто тихо си избухва в едно финално изречение. Красиво, несъмнено класически елегантно и по благороднически изискано, но и някак бледо, натрупващо неудовлетворение с времето, и макар и с някои наистина прелестни изключения – лесно да бъде прелистено до следващата история.

Може би имах твърде завишени изисквания и очаквания от Кралят, но по-вероятно е да си му трябва конкретен и специален емоционален момент за четене на меланхолична литература. И въпреки всичко – надявам се повече издатели да експериментират със забравените класически майстори, винаги си заслужава да имаш нещо изумително неразбираемо в колекцията си, ако и да е само, за да се перчиш леко нацупенко пред приятелите си, на които Трифонов и Сиромахов са им настолни четива. Ама какви пък да са тези приятели 🙂

Advertisements