Космически комедии

Итало Калвино

Малка симпатична книжка, разкриваща вселенските тайни по детски начин, сякаш Джани Родари ти разказва приказки за сътворението и ти предава квантовата физика на човешки и емоционален език, с който почти разбираш какво толкова правят тоновете „синодални старци“ из усойните кътчета на тайнствения БАН. Лекотата на израза се съчетава със сравнително тежката материя и експлоадира в пълноцветен интелигентен текст, който би допаднал може би най-силно на подрастващи индивиди над средната интелигентност. На мен ми дойде малко наивен, макар и доволно интересен. Всяка частица първична материя при Калвино има лице, роднини, любими, приятели и ежедневни проблеми, от които сътворението е само един от тях. Абсурдността на някои ситуации носи по-скоро усмивка, отколкото гняв срещу явното пренебрегване на която и да е възможна реалност, макар че ако се чете от специалист по сътворенчески науки, може и да му дойде малко обидно недостоверно на моменти. В комедиите се надбягват идеи като древен вариант на смс-и, предавани през милиони години, но за изпращащите ги съзнания са само миг, пътувания на богове между времената и пространствата, яхнали новооткрити вселени, усещанията на първичното нищо в момента , в който започва да става реално нещо, откриването на цветовете и формите за древните съзнания, играещи на облози със събития от вероятностен произход, засягащи ежедневието на всеки един от нас, етичните противоречия между първите ходещи живини и старото поколение на пълзящите, екскурзии до луната за едно малко лунско … Това е книгата на над-божествените създания, прилични на тези, които си играеха със вселени в края на първите Мъже в черно – не точно хора, не точно съзнания, не точно материи, но повече и от нас живи и истински , практически вечни умове и сплитъци на чувства, без да ни дават потискащото усещане за над-биологично превъзходство и дребнота на фона на вселенските проблематики. Определено ще търся още Калвински истории.

Advertisements