Коронация

Борис Акунин

p24

Разнообразието е живота в една поредица – да не знаеш следващия път точно кой ще разкаже историята, накъде ще тръгне действието и дори как ще финализира всяка книжка, но едновременно да си сигурен, че главният герой ще е там, жив и скачащ, и неотразим , както винаги.

Приключенията на прекрасивия Фандорин продължават на фона на пищни короновани тържества, активен съвсем не морализаторски – свит нощен живот и преследвания из копторите на красната Москва, като компания му правят цялата фамилия Романови в епогея си преди трагичния край на последните царе на майка Русия. Историята се разказва през погледа на икономът Зюкин, радетел и пазител на кралските нрави и богатства, израснал с върбов бастун в меките си задни части,  но умело разкриващ без да иска пълната човешка и божествена страна на властимащите. Камарата детайли около ежедневието на родените не просто със сребърна лъжичка, ами с цял сервиз в устите братушки, те завърта в див вихър от страсти, инцести, изневери, смърт и постоянен страх , сред който се възправя като същински Батман минус ушичките величавия ни Ераст, и естествено спасява деня, честта , но не съвсем и живота на задължените му за пореден път най-висши благородници на родината. Насъскан срещу един от най-студенокръвните, но и най-чаровните си противници, с  почти а-ла Холмс-Мориарти сблъсък за финал, нашият млад слабоват Поаро в тази книга се движи повече от всякога на ръба на провала, замъглявайки острия си поглед с човещина и романтика, които и в предишни книги са му носили само неприятности, но явно пред обикновените си човешки нужди и гениалността отстъпва. Вече навлизащ в петото си десетилетие , гениалният руски детектив е все така привлекателен и за двата пола, и съответно притесняван активно слюноотделящо от всеки със зрение и липса на морал около себе си, покрай което намазва и странния му японски другар с котоошови размери.

Хуморът е тук, забавлението също, динамично, активно и неотдъхващо, макар и подчертано мрачно и на моменти просто отчайващо. Всяка следваща история на Акунин е по-добра и по-запленяващо различна от предишната, с трепет ще се гмурна в следващата, която по стечение на обстоятелствата няма да чета на български, нито на който и да е славянски език, ами в хамерикански превод. Интересно е как една от най-продаваните книги на Акунин в световен мащаб е просто неоткриваема на български. Но пък не сме ли свикнали с издателски решения, които ни бъркат в здравето, вече.

Advertisements