Коприна

Алесандро Барико

Тази книга дойде при мен в един изключително подходящ момент. Единственото лошо на момента беше, че абсолютно нищичко не разбрах от нея. Заклех се, че ще си купя и другите негови книги, или поне тези които все още мога да намеря, защото все си мисля, че ако прочета повече от даден автор, все някак ще вникна в идеите му.
Все още не съм направила това. Така, че нямам никаква представа за идеите му. Знам само,че има още две книги Океан, море и City. Но най-обичам да говоря за неща, които не разбирам. Един приятел преди време ми каза, че аз пиша за много неща, и то пиша вярно и истински за тях, но аз самата не разбирам нищо, ама абсолютно нищо от това, което пиша. Може би, защото не си вярвам. Или защото не искам да си повярвам. Но факт е, че някак налучквам правия път.
Коприна е книга за класическия път на коприната, за който всеки с нормално ниво на обща култура знае, но този  тук е един доста по еденичен, самостоятелен и личен път, към красивото, едва осезаемото и невъзможното, което в крайна сметка никога не достигаме, но продължаваме да търсим.
Може и да беше книга за любовта. Аз любов не усетих. Само желание за любов. Или поне за нещо, което вътрешно да те разтърси някак и да те накара да усетиш. Каквото и да е, но да е силно и променящо сивата човешка същност в нещо, което повече заслужава да бъде наречено човешки живот. За мен Коприна е история за студените класически възпитани хора, които противно на всички очаквания имат свои емоции и свои мечти, които са готови със своята вродена педантичност да следват, дори на ръба на безумието и разорението, и дори малко встрани от него.
Но може и да не съм разбрала посланието.

Advertisements