Откровенията на Ририя

TheftOfSwords_BG-small-207x300avemparta-203x300Wintertide-copy-207x300Emerald-Storm-copy-208x300Nifron1-204x300Percepliquis-copy-206x300   

Има поредици, които искрено искам да харесам, но не мога. Не са малко и тези, които почвам с леко отвращение, но лека – полека се убеждавам, че дяволът не е чак толкова черен.  За мой късмет обаче, има и такива, към които не подхождам с почти никакви очаквания, а се изненадвам стряскащо,  влюбвайки се във всяка дума. Хрониките на Ририя са точно от този последен тип, макар че вътрешно водих огромна борба да не се хайпна от чудовищно красивите корици и името на Съливан, наредило се до „модерните гиганти на фентъзито“ като Ротфъс, Сандерсън, Линч и Брет. А кориците са просто „ъ-мей-зинг“ произведения на изкуството, заря от цветове, форми и изключителна достоверност към реалните действия описани в книгата. Това е един от малкото случаи, когато можеш да оцениш нещо съвсем справедливо по опаковката. И фактът , че отделям толкова много време на същата,  трябва да ви бие камбанката колко много значима е за цялостното усещане от бъдещото прочитане. Въпреки уважението ми към електронните книги, няма какво да замени красивите корици, които да съзерцаваш, отнасяйки се в по-добри светове далеч след като текстът е изсветлял в ума ти.

А какъв е светът на Ририя всъщност? Завладян от хората, изтикали елфи, джуджета и гноми в техните си поселения, отнасяйки се повече от зле към мелезните форми на сътрудничество между расите, ръководен от агресивна религиозна фракция, напомняща до болка на стандартните ни йезуити с металните шипчета по камшиците. Крале, васали, императори – вкопчени в битка за власт и оцеляване, но по-скоро като фон и атмосфера, а не като център на историята. В блясъка на прожекторите стоят двама мистични, супер готини и надарени крадци – наемници, вършейки мръсната работа на аристокрацията и въобще на всеки с малко пари за харчене. Преставете си Фафрд и Мишелова на Лейбър срещат Вещерът на Сапковски, и заформят Черната компания на Кук с малко Конански мачизъм и дух на приключенство за разкош, и балансиращ ритъм между жанровете в стил ВНП. Двамата ни герои почват от лични битки докато достигнат кулминацията в спасяване на целия човешки род, като минават ледени пустини, бурни морета, подземни изгубени градове, диви джунгли, зловещи пещери, размахвайки мечове, саби, кинжали, арбалети и въобще цялостния фентъзи арсенал, който очакваме, вършейки неща въпреки природата и нуждата си, събудени от чувството за по-голяма важност и дълг към света, отколкото предполагат личните им цели. През сцената притичват и разглезени принцове, княгини – магьосници, новоизлюпени, но мъдри императрици, хилядолетни вещери, безразсъдни бунтовници и всякаква дива гмеж за убиване с повече или по-малко човешки геном в себе си. Отчаяната борба за оцеляване мени само сетинга,  в който телата на забърканите се гърчат в очакване на последния си дъх;  пророчества се менят, забравят и потъпкват с лекотата на неверници пред словото на ходещите богове, а героите ни за пореден път посрещат смъртта с гордо вдигнато чело, и по някакви безумни алогични причини оцеляват и този път.

Тук определението, което търсите не е клиширано или банално, а класическо и достоверно модернистично фентъзи, напомнящо на най-добрите образци в жанра за последните години, и все пак имащо своя оригинален и неспособен да бъде сбъркан облик на наистина качествен текст и ритмично разливаща се история, обогатяваща се с развитието на самия автор, и отразяваща тонове нови идеи, хрумки и фантазии, които няма как да бъдат равнодушно подминати, а по-скоро изживени с удоволствието на диво четящо прасе в зрели книжни тикви. Защото истинското приключенско фентъзи си е винаги малко гилти плежър, а наистина доброто като това на Съливан е разкошно до степен на преглътнато цвилене от удоволствие насред градския транспорт. Изключително искрено мога да препоръчам тази поредица за всеки фен на фентъзито, както на тези почитащи по-скоро приключенската страна, така и харесващите по-скоро ноарни текстове, където оцеляването е въпрос на късмет и гледна точка, отколкото полагащо се по право на главните герои. Светлата страна среща полунощната такава, и изприда истински завладяващ свят, в който ти се иска да се оттеглиш от равнодушната сивееща реалност навън.

Advertisements