Конкурси, конкурси…

fanwrit1

За младите автори с големи мечти и огромен талант, които имат нужда само от един шанс да бъдат открити от издателите – читатели вече имате 🙂

http://trubadurs.com/2014/09/02/konkursi-konkursi-anna-hells-140902/

Изображението е взето от адрес: http://fanwritunit.blogspot.com/
Advertisements

Конкурс за авторско ревю на книги от жанр фантастика, фентъзи или хорър

konkurs-za-review-trubadurs-com-20131203

Хей, хей, настана конкурсно време!

Изненада – този път не търсим романист, поет или майстор на краткия разказ, а ревюист. Да, да, добре чухте. Търсим онзи специфичен тип автор, който някои наричат критик, човек с мнение , даже журналист, но също така и „оня дето пише глупости за моя шедьовър, дето написах в три безсънни нощи в трети клас“ , или „оная дето ми оплю така старателно преписаното от задната корица представяне на любимото ми вампирско книжле“.

На кого му е притрябвало такъв конкурс? Първоначално на мен, а после се оказа още и на всички трубадураещи , които търсят сродни четящи души. Точно така – търсим хора, които обичат книгите, имат конкретно отношение към тях, което искат и имат смелостта да споделят на всички, имащи малко акъл да ги чуят, без да се вдигнат на нацупена революция срещу някое изказване против личните им книжни фаворити, и не на последно място – имат обективно положително мнение към писателския си талант, опровергаващ максимата, че критиците не могат да бъдат самостоятелни автори.

Иска ми се да вярвам, че въпреки разните му там статистики за нечетенето, все пак книгите са достигнали до своята цел и са успели да възпитат мислещи и способни да се изразяват читатели , които са готови да заразят съвсем отговорно и други със страстта си към хартиени или електронни текстове от нереалните жанрове, били те клонящи към фантастика, фентъзи, хорър, или може би някой алтернативен стилов микс, за който най-близкото определение би било странен .

Ако се намирате душевно някъде из горните редове – елате и станете част в първия по своя род свободен конкурс за ревюисти.

За техническите условия на конкурса, шепата ограничения и планините възможности, плюс интересните награди – можете да посетите сайта на Трубадурите ето тук:

Насам, насам драги ревюисте!

Конкурси, писане и критика за начинаещи

Както може би някой е забелязал някъде, имах честта да съм мъничко членче на журито от наистина утвърдени читатели и блогъри, съставляващо до голяма степен и екипа на Трубадурите – един амбициозен проект на ентусиасти , без комерсиална полза и цел , с единствената идея да се създаде една добра платформа на активните участници в интернет пространството, които извършват ужасяващия акт на редовно четене и още по-инкриминираното действие по откровено коментиране на прочетеното, което понякога се бърка с критика – оценяващо български разкази в рамките на конкурса посветен на Агоп Мелконян. Критиката за незапознатите е съвсем друго нещо , а именно разкостване на даден текст до последната веничка и артерийка , в опит да се покаже как тая писмена форма  диша или не диша, как върви, съществува, развива се или умира под погледа на смръщен предубеден критик. При обикновените читатели нещата са малко по-повърхностни – гледаме език, идея, структура, въздействие и емоция като един общ продукт, и оценяваме само и единствено по един критерий дадена книга – дали ни се иска да я хвърлим с финт през прозореца и да се наревем , че сме дали хх лева и хх часа от личното си време на този свят в четенето и, или ни се иска да я съхраним за поколенията и да им покажем на мулти-технологичните си внуци някой ден какви хартиени светове са забавлявали уморените от живота им старовремски баби и дядовци.

По тази система съм и оценявала и разказите , които прочетох в рамките на конкурса. От тях за съжаление само десетина бяха наистина вълнуващи ме като читател, но имаше поне четиридесет още , които след малко или много сериозна редакторска намеса биха станали малки шедьоври. Моите любими не бяха чуждите любими, и обратно, което е нормално, за хора с крещяща индивидуалност и липса на снобско стадно овчедушие. Оценяха ви не синодални живеещи по чудо старчета или грохнали псевдо интелектуалци, живеещи в твърде минало време , а  екип от активни реални четящи, които създават статистиката за половин прочетена книга на глава от населението в България, като спестяват четенето дори на една страница на хиляди игноранти населяващи страната ни, оставяйки ги спокойно на ракията , салатата и поредната фолк-фурия с напращяла гръд.

Писането е много личен процес, споделянето на нещо толкова съкровено при условия на оценяване е зловещо болезнено, знам това. Но самия акт на демонстрация на нещо лично постигнато е малка победа сама по себе си. Не преставайте да пишете, независимо от всичко – писането ви издига малко над гмежта в чалготеките, а това носи винаги злорадо удовлетворение. Хората трябва да започнат да мислят реалистично, и да се отърсят от наслоеното без вина от собствените им родители верую, че всеки някъде някак ги прецаква в измислената система на живота. Аз съм привърженик на идеята, че светът ще се оправи само , когато всички с еснафско мислене на дребно , останало им от предишните поколения , заминат в небитието на душите. Ако вярвате на Библията, подобен акт е прочистил народа на Моисей от тяхното робско мислене на египетски подлоги чрез не особено приятна , но многогодишна разходка из пустинята. В България нямаме пустини, за съжаление.

Ако само пишете – пишете за себе си, ако обаче искате и да издавате – пишете и за другите. Редактор, коректор, читател с критично мнение – това не са злите демони на Апокалипсиса, а приятелите и съмишлениците в трудния проект Качествена Българска Книга. Доверете се на непознатите четци, а не на познатите доброжелатели, ако търсите обективност, а не просто погалване с усмивка. Щом първият ви сблъсък с непознатите зли хора, които не харесват вашето сърцевидно излияние, е жесток, поседете малко в прахта на отчаянието, след което се изправете и си кажете – Аз ще им покажа на тия, и чуйте поне веднъж, без скърцане на зъби и клетви до девето коляно, какво имат да кажат вашите реални бъдещи читатели. И ги послушайте. И отново пишете.

Ако някой участник в конкурса или просто създател на текст иска да чуе моето лично мнение, без пудра и грим, може да ми пише – ще бъда брутална , както винаги, но и истинска. А както знаем от Биг Брадър, за който по форумите мърморят „е с’я тоя си е съвсем истински“, винаги печели наградата, значи не може да е толкова зле оценена истината в България 🙂