Колелото на времето – книги 1-11

кнв1

  1. Окото на Света
  2. Великият лов
  3. Прероденият Дракон
  4. Силата на Сянката
  5. Небесният огън
  6. Господарят на хаоса
  7. Корона от мечове
  8. Пътят на кинжала
  9. Сърцето на зимата
  10. Кръстопътища по здрач
  11. Нож от блянове

Робърт Джордан

КНВ бе и продължава да е най-големия литературен проект , с който съм се захващала. Пазех си я за един по-специален период, който така и не дойде, защото вярвам , че в определени периоди трябва да се четат само наистина доказано приятни от поне три алтернативни източника книги, но така или иначе я почнах преждевременно преди около 2 години като един вид терапия срещу дадени събития от живота ми. Чаках да я довършат , колкото можах, но както всички знаем Джордан взе, че си тръгна преждевременно от този свят, преди последната , ненужно отлагана книга ( в което подозирам и ДЖ.Р.Р Мартин-а, гррр ), а заместникът му упорито твърди, че ей сега и ще я напише финалната, пък изкара още 2 междувременно. Книгите на Сандерсън ще оценя след като напише и последната – човекът изглежда млад и здрав, та да стискаме палци да си спази крайния срок през 2012, но сега нека се заемем ин мемориан с оригинала.

Поредицата си е класика, няма на кого да обяснявам – повечето ме четящи поне веднъж в далечната си младост са се залавяли с историята за Преродения Дракон. И след години са се отказвали ритуално от нея. Да, книгите са противоречиви като качество за навикналия на динамични мъжкарски битки читател. Има си много видима причина за това – учудващо Джордан се проявява повече като…женски писател със всеки следващ том – в текстовете му пъплят купища емоции, трепети, съмнения, и дяволски много поглаждания на поли, дърпане на плитки и сумтене – все знакови и отнемащи почти половината живот на женските героини в КНВ действия, които са изкарали не един и двама фентъзи фенове извън релси и даже май съм виждала някои от същите да тичат голи и пищящи из общежитието едно време , виейки „Нинив, кучко, ще те оскубя до голо!“. Още едно противоречие – за писател с типично женски стил, точно женските му образи са изключително дразнещи кифли, надарени с огромна сила , но и преднамерено смотан и лесно пречупващ се характер. Из книгите има и внушително количество от намеци за  садо-мазо с лезбо уклон и активно многоженство- още една странност на сякаш замислената за млади читатели поредица. Може да се приеме като остро ясен признак колко малко Джордан е разбирал жените приживе. Или по-точно изказва недотам ласкавото му отношение , даже доста перверзните му фантазии свързани с уж нежния пол. Някой по-образован психолог веднага ще открие между редовете скрита битка срещу властна и обсебваща съпруга, каквато поне доколкото съм чувала е имал реално, съчетана с изключително нездравото му и доста наивистично отношение към връзките въобще, което все пак си е характерна черта на всеки рандъм фентъзи писател/читател с нърдовски лайфстайл. Въпреки мудността и грешността в толкова много отношения КНВ трябва да се прочете. Цялото. Било то и само от уважение към таланта на Джордан, разказващ на около 10 000 страници до самата си мъчителна смърт за историята на пост-апокалиптичния уж наш свят,  потънал от незапомнени времена във фентъзи алюзия на древни и модерни технологии, прикрити зад евфемизми като Единствената сила и Приказния век. Може би този вариант на пост-апокалипсис е единствения, който би ми харесал, макар и с доста провинциален и нехигиеничен привкус , все пак е доволно анти-модерен и даже премного утопичен на моменти. Да имаш конкретен враг с не много земен произход и неясни желания, които обаче дефинитивно са тъмни и антихуманни си е утопия вече във време, когато не знаеш от кой уж човек-събрат да очакваш най-лошото. Въпреки общо споделяното мнение  героите на Джордан не са наистина скучните клиширани прости селяни надарени свише , спасяващи света с едно помръдване на лявата си вежда в стил Скалата. Главната тройка вълшебни тавирени са просто хора, поставени в екстремни условия. И да, не се справят кой знае колко добре, обхванати от гняв и безсилие, мечтаейки за липсата на промени. Глупавите им действия , наивистични разговори и нелепи мисли ги правят прости хорица, които са се събудили една сутрин у гащите на Супермен , и от тях се очаква без капка избор или съвест или своя воля да спасяват каквото трябва, но което не познават, с цената да заплатят със всичко, което имат, дори и със себе си. И се пречупват , да, и лазят по корем, алкохолизират се, шизофренясват, изолират се от всички. Не всеки мечтае да е Супермен. А Супермен определено си мечтае да е само Мен. Колко психология можете да изцедите от 11 тухли четворки, писани в огромната си част от чисто комерсиални подбуди? Ами много, страшно много. Жените са кифленската версия на тъжни Супержени, които губят себе си непрекъснато и обръгват характерите си с много повече бой от мъжете ( наистина Джордан е имал ОГРОМНИ проблеми или ДОСТА извратени фантазии за спанкинг, честно ) , но въпреки това не са им спестени нито чисто романтичното ненавременно и непохватно възприемане на чувствата, нито трудностите на майчинството, нито тежестта на дълга към другите, разчитащи на теб по рождение съчетани с основния източник и оръжие срещу женското им безсилие. Бих могла да набедя Джордан дори като феминист, ако не беше тоя бой и подчиненост в Бялата кула, но все пак всеки си има право на някакви фантазии. Действието на поредицата е мудно, да, определено, но пък толкова приятно мудно. Стилов автор , без съмнение, който разпростира света си до граници , силно врязващи се в нашето ежедневие до степен да приемаме Айез Седай и Отстъпниците като колеги от работата, които определено не понасяме, или Тролоците и Мърдраалите за просто някакъв по-грозен вариант на скинарите зад блока, покрай които минаваме малко по-бързо от обикновеното, с надеждата да сме достатъчно  не – етносно или гей изглеждащи. Светът на КНВ ми е топъл и уютен, не ме отегчава , което си своего рода постижение, а напротив – кара ме да се чувствам сякаш в моето си истинско време, при познати и добри приятели, които разбират какво наистина ми е важно и ме увличат в техните си да речем  справедливи борби. Да, звучи толкова неестествено и лигаво добряческо от моя страна, че направо ми се гади, но признавам като на импровизирана среща на АА- Здравейте, аз съм Ана Хелс и харесвам КНВ. И да не ми отговорите, все тая – аз намерих мекия свят, в който мозъка ми си почива и работи на истинските си вълни. Милиони го споделят с мен ( или поне така твърдят издателите ), така че няма да съм благословено сама, но и това е нещо. А, да, и не ми пука кой уби Ашмодеан. Макар че съм за Грендел. И се надявам последната книга да е наистина последната книга. Всеки свят трябва да има своя край.

Advertisements