Колеж за магьосници

Лев Гросман

Обичайното обяснение за тази книга е нещо като Хари Потър среща Нарния, но само дето никой не е щастлив, никога, дори след финалните надписи, спасяването на невинната девица, света, времето, или каквото там е задачата на деня. Защото магията е отговорност, малките магьосници губят представа за социално приемливото като категория заради свръх силите си, а и твърде многото понякога идва прекалено много… Дрън-дрън-дрън, извинения, достойни само за децата на новобогаташите, които се депресират от факта, че не могат да вземат решение Ламборгини или Порше искат за 16-ия си рожден ден, и дали да се размажат нелегално в казината на Монте Карло или Вегас за партито си за тогава. Така де, можем да направим всичко, де що има свят в небитието ни е в краката, но сме тъжни, щото…можем. Да, точно толкова логично е.

Магьосниците на Гросман са пасмина егоцентрични хлапета, учещи се в скрито от погледите магично училище, насред изместена реалност накъде в Америка. Имало и по-интересни колежи по цял свят, но за тях ще получите има-няма две изречения. Едно от които е, че са по-интересни. Толкова за логиката, отново. Новопостъпилите са до един практически гении – защото средностатистически тъпаци, дислектици и аутисти явно нямат достъп до магичното изкуство, което и е ярка форма на дискриминация откъдето и да го погледнеш. Като се замисля, май не срещнах и ни един чернокож, азиатец или латино, но явно това се пази за филмовата версия, каквато най-вероятно ще има, защото сценарността си е тук.

Проследяваме пет години колежански истории, защото това, че можеш да работиш със силите на вселената, не значи, че не ти се пие, не ти се прави секс, и не ти се правят простотии свързани с трошене на училищна собственост. Само дето тук всеки номер раздира дупки в материята на естеството, и пуска разни месоядни демони на свобода, срещу които и целият училищен съвет е безсилен. Но не е кой знае какъв проблем в края на краищата. Между другото има една нишка със свят от книги, подобен на Нарния, в който току-що завършилите колежани, след като се отегчават от абсолютно достъпното море от пиячка, бело и леки девойки в реалния свят, се навират между шамарите, водени от някаква бледа амбиция да станат крале и кралици, но най-вече да свършат нещо по-различно от това да материализират дванадесет различни вида упойващи вещества в хола си.

Вече вероятно сте надушили основния проблем на книгата – няма истинска завръзка, няма някаква проследима фабула, а героите са криви келеменца с твърде много възможности. Сега, може и от завист на неспециален човек от миманса да е, но да имаш сила не значи винаги да е комбинирана с тотална безотговорност, понякога всичко си опира до слаб характер и посредственост на душата, каквито елементи у гросмановите магчета бол. Чудесни идеи без отличаващ се с нещо стил – лесно четимо, ще се гледа на филм, но да продължа поредицата – по-скоро бих си спестила мъката.

Advertisements