Кой ще се познае?

Николай Мизийски

1296396900_koy-sche-se-poznae-nikolay-miziyski.-1983

Поредното леко носталгично пътешествие из книжните светове, разказващи за онези времена с червени връзки, писма до непознати другарчета и рождени дни с лимонада и торта Гараш, които някаква част от нас си спомнят по-скоро с добро, отколкото с модерното отвратено-дисидентско лошо. Зад привидно веселите , наприлични на брадати вицове историйки, се крие немалко нежна пропаганда на добрия стар комунистически режим, но това по-скоро усмихва, отколкото отвращава. Малкият главен герой Пантелей си има проблеми с ръста и теглото, но пък не му липсват мечти и фантазия, несмутени от обичайните правила и очаквания на политическата система, в която израства и за която и представа си няма. Дори и на крехките соц 12 годинки, той притежава изключително несвойствената за днешните хлапета сериозна обща култура и много адекватно възпитание, по които можем само да въздишаме старчески мърморейки „Ех, какви бяха младите едно време…“. Дали ще пишат съчинения, или ще търсят мними престъпници, или ще планират дръзки бели, фентъзийни приключения или забавни шегички – децата на Мизийски са винаги чисти, добронамерени и толкова естествено „детски“ държащи се , че покрай умилението се чувства и горчилката как нещата толкова са се променили с времето. Да, да, сега е друго, подрастващите трябва бързичко да напредват в живота, сред цялата гмеж от технологии, информация и пошлост, и Криско. Ама все пак… Приятно , леко, незаангажиращо, развеселяващо. Не мога да търся нещо повече в такава книжка.

Advertisements