Лили чудото

10-3-new1

Книстер

Детството определя в огромна степен бъдещето на всеки един наш дребен наследник. 50% генетична обремененост, 50% влияние на средата. Кое надделява в общия случай е трудно да се определи – дали един клонинг на Хитлер, отгледан от добродушни деца на слънцето и цветята, може да стане нов миролюбив Ганди – лайк месия , или едно генетично подобие на Майка Тереза , израснало в талибански коптор, би произвело масова убийца – камикадзе , са само теории на разни заинтересовани сай-фай автори, но факт е , че въпреки еднаквостта на началото си, дори няколко километра разлика в рождението, оказват необратим ефект върху поведението ни, и то не просто чрез придобиването на вечно – смешен акцент или влечение за хвърляне със салфетки в задушен бар , пълен с голи пъпове и заголени други неособено прилични срамотии. Битието определя съзнанието, въпреки че милионите книги за самоусъвършенстване ни нашепват обратното. И началото се поставя с детските книжки.

Има няколко начина да пишеш книги за деца – първият е да подходиш класически, с удобни сюжети на дамсели в дистрес, смели юнаци и симпатични говорещи животинки, които се харесват повече на родителите , отколкото на децата. Вторият е да пишеш откровено – вулгарно, съвсем по вкуса на подхилкващите се подрастващи , които ще четат на своя си език, своите мисли и ще решат, че тоя възрастен е много готин, и че видиш ли – същите простотии , които ти се случват, биват споделяни и от други деца, което си е донякъде успокоително за обърканите детски мозъци, които хем искат да са еднакви в стадото, хем мечтаят да са достатъчно различни, че да биват обожавани от познатите си. И има един трети начин – да пишеш разумно, но все пак забавно и завладяващо впечатлителното детско внимание, в ритъм и постройка подходящи за кратко четене преди сън, винаги оригинално, на ръба между реализма и класическата приказка, и най-важното – с някакъв скрит, но все пак лесно откриваем смисъл в думите, които ще дадат зрънце опит на хлапетата с потенциал.

Историите за Лили Чудото или от немски Вещичката Лили, е точно от този трети тип правилни детски книжки, забавни, смешни, но с пълноценна история, много фантазия , великолепни идеи, достойни за развиване в по-големи романи за пораснали деца. Едно обикновено момиченце на около десетина години, с малко братче, което искрено обича, макар и да я дразни вече в повечето време, благодарение на напиращите пуберски терзания, и любяща майка, която сама отглежда децата си, работи много и полага всички  усилия, които са по силите и да се грижи за поколението си. Татко няма в картинката – това е реализма, с който в наши дни две трети от децата се сблъскват далеч по-рано, откогато могат практически да се справят и да овладеят пораженията за наранените си детски сърца. Но Книстер не задълбава дълбоко в темата за разделените семейства – раздялата е фон, а не център в картината – за търсещите други гледни точки, сигурна съм има купчини по-подходящи автори на тази тематика.

Немският писател се концентрира върху това колко различни игри и забавления може да измисли едно дете, в ера на технологии и псевдо удоволствия, само с помощта на книгите, приключенския си свободен дух и няколко магии, които често могат да се заменят с логични и навременни действия. Четейки историите за малката Лили, децата израстват вътрешно без усилие, разбиращи на своя или поне на близък до своя език за нещата , които реално ги тревожат – като бъдещето, справедливостта, приятелите, любовта, семейството, без обичайния принцип „насечи лошия на парчета, че да ти е мирна главата“, без насилие, измама и лъжи, само с използване на собствената фантазия и ум, откривайки позабравени качества като смелост, упоритост и съобразителност. Малките читатели пътуват от древен Египет до изчезналата Атлантида, запознават се с орди вампири, индианци, каубои, пирати, викинги, дракони и рицари, а също така се потопяват в света на цирка, училището, футбола, телевизията и скучноватите сиви възрастни, откривайки правилния поглед към реалността, правещ личните фантазии и ежедневия еднакво забавни и поносими за живеене и мечтаеене в тях и с тях. Децата трябва да растат с такива текстове, поднесени умело, с весели илюстрации, много място за доизмисляне и доиграване, превръщайки книгата в приятел, а не в досадно и неразбираемо задължение. Ще ми се да вярвам, че правилните думи в правилното време гарантират един по-добър шанс в лотарията на живота. Или поне увеличават възможностите. Не пречи да опитаме, поне ще се забавляваме по пътя.

Advertisements