Книжарница Задънената улица

Нелсън Демил

Не, това не е поредната, обичайно малко сълзлива, но всъщност очарователна, история за книжари, борещи се с живота, разочарованието, препятствията и общото замъгляване на емоционално – интелектуалната сила на човечеството. Това е един миниатюрен криминален роман, част от поредица, която обмислям да си донабавя от издателство Бард, един квинтет от кървави ужаси насред любимите ни топли книжни местенца. Няма свръхестествен елемент, няма някакви дълбоки размисли за живота, нито невероятни умствени упражнения в стил Шерлок Холмс. Просто бързо, почти светкавично разследване на едно ужасно престъпление, което би възмутило всеки книголюбец, защото нашата жертва е собственик на книжарница в затънтена уличка, поддържана с много любов, специална селекция на книги, събития, че дори и клиенти, и в крайна сметка работеща на загуба, защото това книгите е бизнес с пари само, когато се правят твърде много компромиси. Не е лошо, но не е за всеки.

Та нашата жертва, иначе симпатичен, ако и леко скучноват човечец, бива намерен сплескан на празничен бургер под тежестта на огромна викторианска библиотека, пълна с безценни томове познание. Като се замисли човек, може би прекрасен край за книголюбец, да бъде погубен от обекта на най-голямата страст в живота си. На пръв поглед – инцидент, сградата се сляга, тежък камион минава, малка експлозия се случва и случайно някак гигантската етажерка се стоварва върху нищо неподозиращия си собственик. Само че на мястото се случва едно леко прегладняло ченге, което не обича лесните отговори, и случайно разкрива една странна ситуация, включваща хитови писатели, красиви съпруги, тежки, ледени планове за отмъщение и добре обмислено престъпление, достойно за искрено уважение. Е, и за осъждане, и недоволство, но почитателите на Ханибал Лектър ще ме разберат.

Началото на една колекция за почитателите на криминални мистерии и книжни истории, от лично за мен напълно непознати автори, но пък явно доста добри. Идеалният формат и идея за градски транспорт, зъзнене по спирки и запълване на онези часове в държавни институции, докато чакате някой отегчен от живота, вселената и всичко останало служител да ви обърне диамантено ценна секунда внимание. Поне ще сте прекарали няколко (стотин) смислени минути.

Advertisements