Книги за новото слънце

Джийн Улф

Значи, сериозно подозирам, че тези 4 книги са доста по-добри в оригинал, и че превода на всяка част, различаващ се качествено и конкректно откъм най-простите, но за съжаление основополагащи термини, вариращи по благозвучие на конкретния преводач, извадил късата сламка да превежда Улф, е просто извращение на оригиналната идея, ама аз съм идиот читател и взе, че ми хареса…
4 уж на вид дребни книжки, а така тежко се четат… Хубавото е обаче, че тежестта им не те отказва, просто те кара да дишаш по на рядко, когато ги четеш, и да бърчиш вежди в опит да наместиш очевадно липсващите глави. Страхотен метод, наистина – вадиш от всяка книга по една глава на рандъм принцип, и хората после те наричат величав стилист. Хубава хрумка, ама не за всеки.
Идеята за обучаващ се инквизитор би могла да стане основа на доста сносен хорър, но вместо това е натикана в незадължаващите дрехи на пост апокалиптичен фантастичен естествено мейнстрийм след основна и тежка пластична операция достигнал до псевдо епично фентъзи. Не знам много за каноните и на двата жанра, че да кажа дали е нарочна подигравка или просто така си се чувства човека. Но ми хареса на някаква твърде упорита част в мен, която дъвче и очевадно трудните за преглъщане хапки при условие, че има поне едно мъничко нещиченце, което да я заинтересува за някаква си наносекунда. Както си се познавам едва ли ще оценя една по-добре преведена или по-добре написана книга, ако никой не я плюе, както направиха с тази. По-точно – с версията и на български. Но пък на мене, видиш ли, тази абоминация ми допада страхотно. Иди, че ме разбери.
Действието е обективно развлачено във всички възможни посоки, но много рядко напред. Бруталността, болката, мъченията и епичността на описанията минават със същата равна стъпка, както и , предполагам, нравоучителните истории разказни от някой си или разсъжденията на Севериън за списъка от жени в живота му, който се преповтаря във всяка книга по 4 пъти и навява мисли – това героя си го повтаря да не го забрави или се самоубеждава, че видиш ли, толкова жени са ми минали през черния шлифер…ъ, антрацитено наметало, де, и един вид – още ставам. Главния инквизитор става по безумно тъп начин главен Самодържец, безумно идиотски убива единственото висше създание, което може да обуздае цяла планета, а водните мистерии тип Лъвкрафт, както и всяка срещната жена, видиш ли си падат безмерно по него. Може би все пак е пародия. Що да се замислям, като така и така ми е харесала все пак.
Сега пред мен стои въпроса дали да си причинявам Улф и на английски е петата, подозрително комерсиална част на иначе добрата си тетралогия, писана доста години по-късно въпреки, че Севериън бе така добър да се сбогува с мен в края на книгата доста категорично. Но все пак липсата на какъвто и да е успокояващ край е едно от главните предимства на Улф. Така, че ще си помисля…