Тъмните фантазии на Кларк Аштън Смит

clarkashtonsmithspacetime27767492143402014340191251146287433

Ееееех, всичко беше по-хубаво едно време – и зимата беше по-студена, и вълците по-злобни, и децата не припадаха от шока на сложното съставно изречение, и някак всички знаеха къде да си я сложат таз запетайка, бре… Включая и азе. И чудовищата бяха по-кръвожадни, и кръвта се лееше по-лесно, пък древните богове по-честичко наминаваха да кажат едно йъррлах-лах-кукулей от кумова срама. А сега… Всичко е в десетки нюанси на сиво, продължаваме напред, когато ни скършат от бой, и конрадим на воля , вярно, доближавайки се до децата ни, които обаче осъзнаваме, че май не искаме да поглеждаме толкова отблизо, щом са на таквоз ниво да им се казва, че водата е мокра, а солта солена, и нека всички да стискаме палци да са разбрали идеята на текста. Ами тъпо е, но проблемът не е в едно симпатично момче с хъски поглед и странен глас, което просто се забавлява, а  в това, че все повече се отказваме да фантазираме, да мечтаем, да сънуваме кошмари и да излизаме по-силни от подсъзнанията си, щото не било модерно, разбираш ли. А едно време…

Едно време, дето не е нашето време, в страна, която не е също нашата, и може би слава на вселената за което, между две войни, а и около , преди и по време на тях, в Хамериката твори великата тройка на тъмната фантазия, на която всеки съвременен блокбъстър фентъзи писател може само да им носи чехлите в устица – Лъвкрафт, Хауърд и Смит. Изкопали вербални артефакти от праха на цивилизациите, които всеки е забравил и се е самоубедил, че няма как да ги има , като Атлантида, Му и Хиперборея, те създават собствена легенда, съновидение, откровение чрез пътуване във времето , маскирано като пълп удоволствие, разказващо за времена и нрави, ужасно далечни от всичко, което бихме могли да приемем като дори смътно човешко. Свят, в който смъртта не е края, нито носи покоя, финала или опрощението, ами е просто лека почивка между живото робуване на извънмерно изобретателни зли владетели, и мъртвото прислугване на фантастични в жестокостта си магове – некроманти. Свят на магии, и преплитащи се измерения, и повече богове, отколкото даже и най-креативният псевдо-египтянин на Пратчет може да наизмисли, и толкова кръв, че чак пръстите лепнат някак червенеещо , разгръщайки страниците на написаните върху нечия неясно-как-свалена кожа от предполагаем хуманоид текст. Добре дошли в измерението на Кларк Аштън Смит и кръга Лъвкрафт.

Думите са много, архаични, натруфени, вървящи в нездрави компании, които дори и оксфордският речник малко боязливо припознава като „твърде отдавна неизползвани термини, откъде си ги изкопал, да те вземат мътните, читателю“. Описания, ландшафти, опити за предаване на непоносими за човешките сетива измерения; прокрадващ се ужас през редовете, оставящ леко слузеста следа покрай обречените от пръв поглед главни герои. Нищо чудно, че Смит е бил кошмарно орязван от редакторите си, тъй като все пак е пишел така да се каже „кратки“ разкази, и то за списания, където мястото е очевидно ограничено, но аз имах удоволствието да прочета Аштъновите алюзии чисти, неопетнени и огромни с тежестта на послания и фантазия, избродирана на някой нетериански небосвод.

Дори и писани за пари, историите на Смит са болезнено красиви, независимо дали разказват за черните изкуства на погубени царства, или за пътувания до далечни планети, които ни мразят от момента на съзирането на несъвършената ни днк структура, или за демоничните посещения в средновековието, където всички дяволи са кротко канонизирани, докато ядят костите на истинските светци за закуска. Към това прибавете и смразяващите призрачни разкази , приключенските пътешествия в далечните черни земи, и лъвкратианските поклони пред онова отвъд, което е твърде голямо и неразбираемо, и о, моля ви се, не гледайте към него, че може и да отвърне на погледа. Смит открехва вратата към триста измерения на чистия страх в майсторска архаично – изящна форма, която се оценява твърде трудно както  подобава. Но можете да я сънувате, и да се страхувате. Други права в епохата на некромантията май не ни остават.

vsevolod-ivanov-orders-for-the-hyperborean-fleet-2006-e1273559756649

Двойната сянка

654.200

Да ви представя един прекрасен сборник, изключително качествен подбор на автори и текстове, преводните от които са творение на вездесъщия майстор на хоръра Адриан Лазаровски. За съжаление е доста трудно и скъпо да се намери в читава форма на хартия, но пък разните добри сканиращи сайтове са ни спестили тревогите , като са публикували всичките изящни плашльовци съвсем достъпно. Поредното доказателство за истински диаманти от миналото на книгоиздаването, които дали поради спорност на правата, или слабо разпространение, така и не са намерили огромната пищяща в екстаз публика, която си представям, че заслужава.

Авторите са невероятни, заглавният разказ е на приказния духовен брат на Лъвкрафт – Кларк Аштън Смит, който по никакъв начин не разбирам, защо не е издаван на български, освен в разни епизодични включвания в този или онзи сборник. Говорим за изключително ниво на дарк фентъзи, с властните магьосници, величававия пре-Хиперборейски свят, ужасяващи създания изпълзящи под плаща на вековете и измеренията, и то разказано с поетично – звънлив и ободряващо богат език, който те кара през глава да тичаш за една торба Аштън-Смит творения за утешение на отворилата се тъмна бездна в душата ти. Лорд Дънсани е също тук с фееричен текст отново в невероятния дарк фентъзи жанр, психоделично и сюрреалистично, изпиващо ума и оставящо съзнанието да блуждае между образи на мъчения, гигантски арахниди и нощта на прага на живота. Трябва да се прочете, за да се опитате поне да разберете. Естествено къде без Лъвкрафт в подборката и великолепния Кошмарът в Дънуич, чиито всесилен страх и ужас се вселяват в тайничко местенце в съзнанието, чакащi само най-неподходящия момент да избухнat във вортекс от загубени сънища и новооткрити фобии. За Лъвкрафт по принцип е трудно да се вържат и две изречения на кръст в опит да се опише бездната от идеи и писъци, облечени в думи, така че не пропускайте поредния опит да се подготвите за идването на Ктхулу, което ми се струва , а и вие ще се присъедините към мнението ми като се потопите в този свят, неизбежно чака зад ъгъла. Стивън Кинг се включва с брилянтен трибют към лъвкратианството , разказвайки за не особено далечното бъдеще на агония и страдание в Крауч енд. По принцип Кинг ми е малко или много непоносим автор, но с този си текст ме плени, въпреки липсата на изящна реч или достатъчно пълноцветен израз на незримото, все пак е едно от най-четивните за мен неща на уж-краля на хоръра. Ако Кинг е краля, Лъвкрафт е императора. И точка. А Лазаровски е поне принц, и тук също участва с брилянтния си , макар и кратичък дарк фентъзи етюд Кръвта на Ктхулу, запазила атмосферата и блясъка на безнадежността на лъвкратианския кръг.

Към атмосферата на класическия безвремеви ужас се включват и Робърт Чеймбърс и Жълтия знак – великолепна история за необяснимото, по правото на късмета или проклятието, идващо от една книга и един знак, които обръщат живота към неживеенето за една нощ изпълнена с писъци. Древните книги отново участват, този път с участие на чудовищните вампири, които не бляскат на слънце, ами си източват хората като бойлерчета, в Кулата на Прилепа от Огъст Дърлет. Като заговорихме за вампири Робърт Блох се включва с Живия мъртвец, където историята се носи на ръба между окултния страх и обичайната човешка изродщина. За хуманоидните слабости Блох представя и шизоидния си разказ за алтер-егото Люси, а за нашата сила отвъд живота пък напомня Ричард Матисън с неговия Щом има желание. Да не пропусна и още един разказ по лъвкратиански задушаващ за морски чудовища от неизяснени пространствени дълбини на Франк Белкнап Лонг и Океанският кръвопиец. Заслужава си да отбележим и българската следа в подборката с Йото Йотов, и неговите три упражнения по свръх страх, включващи демонични домашни любимци, любовници от други светове и отмъстителни лесове, прекрасни дарк фентъзи истории, каквито вярвам, че трябва да има повече днес. За десерт си оставям за мен лично най-ужасяващия , действащ на толкова атавистично ниво разказ на Бредбъри Малкият убиец, който трябва да върви с предупреждение да не бъде четен от млади родители или въобще от хора, които някога биха искали да имат деца. Толкова логично демоничен е, че просто те оставя леко замислен за естеството на нещата и светлината в тунела след смъртния дъх, както и за всички индигови и кристални създания, като за потенциални бомби със закъснител.

За финал отново ми се иска да изляза с голям банер да се обърне внимание на авторите от кръга около магьосника на писъците Лъвкрафт, всеки от които е тъмен майстор на вселените и заслужава да сподели кошмарите си с неподготвената публика. Обърнете взор към тъмнината, за да не обърне тя взор към вас, когато не очаквате. Така поне ще имаме малко шанс да сме подготвени за вечност в мрака.