Келтска одисея

Майкъл Скот

Много добра трактовка на Омировата Одисея, много по-мрачна и жестока, но все така интересна , непредвидима, нереална и изненадваща от всяка следваща страница. Бях единствената в целия си клас, а може и в цялото ми училище, която прочете „оригиналната“ Одисея съвсем доброволно. Въпреки мерената реч, с която се свиква за около 50-ина странички, бях погълната от невероятното фентъзи на Омир, и почти същото изумително усещане на наистина интересна находка ми донесе и Келтската одисея.

Изумителното, и подозирам поне малко болно въображение на Скот , праща Майлдун сред наистина абсурдистични същества и места, внушително описани световни митове и богове на цели цивилизации, които няма как да не впечатлят. И научих изключително интересната информация, че викингските войни често са си били съвсем хомосексуални по време на дългите пътешествия, което променя представата за мъжката нежност, дори и в тези силни, рогати, немити пирати. Имайки предвид , че обратните герои във фентъзито се броят наистина на пръсти, всяка такава пикантна историйка кара сеирджийската част от душата ми да запръхти доволно. И допринася съвсем положително за общото ми отношение към книгата.  Винаги да! А за Пейдур си има отделни книги, за съжаление непреведени, но не мисля, че ще ги пропусна дори и така.

Advertisements