Метаморфозата

Кафка

Има книги, които е добре да се четат и даже изучават под опеката на по-интелигентни и впити в литературната материя наставници, тъй като много от думите имат повече от един звук в контекста на изреченията, и много красота се изпуска от липса на адекватно знание.  Дадена симфония може да звучи безкрайно писклива и странна докато не ти се обяснят няколко търсени ефекта, малко авторова автобиография и изведнъж остротата изявява болка, а неадекватността е хаоса на една объркана творческа душа. Аз съм далеч от квалификацията на качествен литературен ментор, та мога да оценявам и препоръчвам книги само на някакво средно ниво на възприемчивост съчетаващо първична оценка на сетивата и прилична, но не и  къртеща обща култура за споделяне. Та и Кафка най-вероятно никога няма да мога да го оценя, както определено си заслужава наравно със Сартр и Камю. Все пак не всичко е висока топка, има и неща , чиито стотина подслоя внушения и коментари не бъркат твърде агресивно общите впечатления със своята неоткрита сила и значение. Дори и за леко лаици в областта на класическите произведения читатели Метаморфозата и В наказателната колония ще донесат доста интересни впечатления за странност напомняща на Брюсоло и Виан, съчетаваща гротексна жестокост, антихуманизъм и тонове абсурдност. Липсата на някакви логично оформени и плътно заключителни финали, заменени от умислени клиф-хенгъри в оригинална форма може и да хареса на много прозаични естети. Но си трябва и доста специализирано разположение на духа и нуждите от писмена реч , за да се оцени подобаващо. Аз май не съм пораснала още щото свързвам Кафка само с гигантски хлебарки с човешко съзнание, свръх изобретателни машини за мъчения и безумно упорити начини да си провалиш биологичния или душевния живот. Какво пък, поне е забавно да се гледа на класиката така.