Деверийски цикъл – Магия за кинжал, Магия за мрак, Магия за зора, Магия за дракон

Катрин Кер

Не знам кой би могъл да сравни Катрин Кер с Толкин – горе-долу сравнението е като между Людмила Филипова и Умберто Еко, макар че за Люсито ако съдя по интервютата и няма много разлика в крайна сметка, щото Еко очевидно за масите интелектуалци, елегантно представени от най-успешната ни съвременна писателка е недобре издаван дришльо с претенциозен стил. А нали трябва да се вярва на успешните писатели все пак, всички блогъри, които се занимаваме с книги по един или друг начин, им завиждаме скрито или явно, къде за таланта, къде за куража, къде за късмета и парите. Но да се върнем на книгите, нали все пак съм представител на книго-блогърите, а не на завистнико-блогърите, които си имат други сайтове и местенца за кахърене под тежестта на живота, вселената и всичко останало.

Не очаквайте в Девери някаква драматична епичност, внушителни магични битки и смущаващи вълшебни същества.  Келтската култура и магия са само загатнати , макар и по приятен начин, за истинска ирландско-келтска хилядолетна драма търсете сказанията на Майкъл Скот, тъй като шепата зъбати, шкембести диви феи на Кер не могат да се мерят със световете приказни и неестествени по толкова красив начин умотворения на келтите, преразказани от Скот по наистина много , ама много добър начин ( за последния имам и няколко неестествено положителни ревюта из блога си ). Самата поредица започва много мудно, очевидно Кер е имала тежко скъсване със зверски смотан тип, и е решила да си излее болката в любовно романче с пикантни подробности, което някак неусетно е положило началото на приятна, но не и невероятна фентъзи поредица, прерязана на може би много уместно място от българските и издатели преди десетина година. Основната тема е страшна сапунка – субект А се залюбва със субект Б, но имат големия проблем, че не само една майка ги е раждала, ами и един баща ги е правил, а и на всичкото отгоре субект Б е лудо влюбена в страшно смотания и безкрайно неориентиран трътльо субект В, който където може осира всичко с тъпата си нерешителност. Между другото се появяват и няколко поддържащи субекта, които биха могли да компенсират очевидната смотаност и грешност на субекти А , Б и В, но субект В се издънва в космически мащаби, щото нали е мъж , разбираш ли, което води до много драматично и крайно нелогично онождане между неподходящите обекти, зачеване на малък изрод с много потенциал , както се разбира в последствие, и демонстративна насилствена смърт в сюблимен момент, обричаща душите на цялата торба субекти на безкрайно пътуване из време-пространствения континиум, търсейки идеалното изкупуване на кармата си. Междувременно субект В се превръща  магически в премъдър Гандалф младши, който се запъва да умре дорде не подреди нещата както трябва, и всички субекти се чифтосат как си трябва, и така 400 години пътешествия, прераждания, битки и романтика на дребно. Ако издеяните първата книга, нататък наистина има много добри попадения и може даже да останете очаровани, ако пренебрегнете разбира се по женски описаните сражения, където най-епичната битка е между цифром и словом стотина души, постоянното хилене на главните герои в драматично-епохални момента делящи ги на секунда от отрязване главата на противника, както и непрекъснатите подхвърляния за инцести и извращения, очевидно смятани от авторката за много подходящи и пикантни теми за размисъл, а и наистина много лимитираните като важност  дворцови интриги отнасящи се за голееемите царства от десетина селца с шепа миризливи селяни в тях. Даже и елфите ги е докарала като сравнителни симпатични, но развратни столетници с манталитет на вечни тийнове, със сериозни проблеми с гнева и омразата си към кръглоухи хуманоиди. Цялото вълшебство се практикува от шепа гандалфоподобни старци, и плаши безкрайно вонящата селска паплач, която не се различава особено от великите си лордове по обща хигиена – все пак действието се развива тъмните векове, когато хигиената е била признак на много лошо възпитание. Но въпреки всичко това, има някаква много приятна схема на развитие и подредба на поредицата, прескачането от едно прераждане в друго създава усещането за няколко книги в една, като рамката на отношенията на първоначалните субекти търпи чувствителни и не винаги минимални, както очаквах предварително , изменения. С напредването на книжките ограничеността на размаха леко се поразтяга, като включва и други култури и места, а героите добиват топла идентичност и носят сравнително усещане за съпричастност в упоритите читатели, поставили си за цел да изчетат женските писатели фантасти, като мен. И в крайна сметка резултатът е сравнително читав,  псевдо исторически мини епос – приказка, с достатъчен баланс между средновековен брутализъм и фентъзийно участие на съдбата в историите на десетима не особено маловажни хорица. Приятно усещане, но не те кара да искаш продължения на драмата. Ако някой, все пак, някога, реши да доиздаде и свързаните с Девери други цикли книжки на български, няма да се дърпам много и ще ги изчета и тях, какво да се прави, принципът ме принуждава…

Advertisements