Принцът на мъглата

Карлос Руис Сафон

imagesCAEVJURK

По принцип , когато ми хвалят някой автор прекалено много и от твърде много места, се изпълвам с един опорочен предварителен негативизъм, чакащ и най-малкия недостатък, че да избухне в злостна заря. Сафон е точно от тия многоуважаеми автори, дето всеки ги е чел и всеки се е навлюбил в тях. И докато чакам човека да си довърши поредицата за вятъра, все пак реших да поопитам малко сафонизъм за начинаещи, пък бил и той в един от най-ранните му романи, носещ повея на авторовата писмена незрялост , но намекващ за качествата му в достатъчна степен, че поне малко да се подготвя за истинския Сафон, когато му дойде времето.

Та така стигаме и до сравнително кратичката история за Принца на мъглата – някаква еманация на То-то на Кинг, но със странни , зли естествено, магически сили, мотивация, за която съвсем леко се намеква и напълно липсваща лична история или поне достатъчно податки, че да си измисля такава. Та злият принц се явява нещо като зъл търговец, който ти дава това , което мечтаеш, но иска доста висока цена в замяна – от първородния син до собствения ти живот. Да ви напомня на една друга книга на Кинг, мда?  И след като имаме дефинирания супер зъл, абсолютно неразбираем и следователно логически непобедим, срещу него естествено изправяме шепа хлапетии, тепърва усещащи поривите на любовта в разгара на една унищожителна човешка война, които имат толкова възможност да победят, колкото и мравка да нокаутира слон.

Ами това е общо взето.

Предполагам Принцът на мъглата би могъл да се възприеме като доволно читаем и  добър детски роман за подрастващи, с малко хорър привкус и липсващ хепи енд съвсем по модерному, изразяващо вълната от автори, които си умират да казват истината за живота на децата, с много подходящо мрачно усещане за погубеното детство и жертвите без смисъл. С голям потенциал за автора, но още по-голяма недовършеност на историята.