Камъните на силата

Дейвид Гемел

479507 LSTSRDPWR1996

Гемел без съмнение, дори и за мен, е истинския властелин на псевдо – историческото фентъзи. Колко тъжно, че точно този поджанр ми е доволно противен заради щипката истинност , която разваля хубавата каца мед от невъзможности.  Да уточним, че не говорим за детайлна историческа достоверност, а за трактовка на това, което може би е било някога, преди повече столетия и от най-старите спомени на древен анрайсовски вампир. И Гемел няма да ви разочарова, особено ако подходите без предразсъдъци и с нагласата за едно наистина добро класическо героично фентъзи.

Камъните на Силата разказват една почти Артурианска история, само че героите хич не са същите, или ако споделят някое и друго име, то заемат доста по-различна роля от познатата ни, особено като се намеси цял почти-вечен пантеон от древни богове, заемали пиедестали и религии в толкова хаотичен сбор, че дори специалист по междурелигиозни божества ще се обърка за логиката на заемките и функционалните прилики на междуличностните отношения между Марс и Атина да речем. Вероятно най-добрия начин да се възприемат такива текстове е като нямащи нищо общо с познатото ни, като си представим че имената и местата са само съвпадения , но не и реално съществували или почитани лица и натежали от вери локации.

Стилът на Гемел си е типично мъжкарския – вечно активен, с всите битки, магии и любови описани с сурово сбръчкано чело и клечка в устата а-ла Джон Уейн с меч и магически камъни в джоба. Който е готин и силен – печели, който е развален, зомбясал или с по подразбиране грешни мотиви за съществуване – бива преследван и в отвъдния свят за наказание. Девойките са принципно силни, почти равни на мъжете, леко студенокръвни кучки, които обаче в последната сцена падат с разтреперани коленца и насълзени очи до труповете на своите любими, и всички хилядолетни конфликти биват забравени с отърколване в хладното английско ложе в някоя друидска гора. С две думи – справедливост в класически чист вид.

Призраци, вещици, вампирски сенки, драконидски чудовища, мега котки, Гилгамеш зомбито и целия отвъден свят, където характера и битието приживе определя алтернативната физическа форма в нефизически свят на вечни мъчения и тясна пътека към райските поселения. Мечове , носещи магията на извънземни светове, острови сред сенките, демони, военни жестокости и кървави масовки. Всичко, което можете да очаквате от героичното фентъзи си е тук. И продължава да ми звучи стерилно като злополучната ми Троя , да – майсторски извъртяно, но бездушно творение на автор с гигантски потенциал, който май-май не си харесва много героите. Предполагам , че текстовете на Гемел, прочетени в правилната възраст в зората на пубертета биха ме превърнали в отчаян негов фен, но животът не е пожелал. Ще пробвам отново в някой друг житейски момент, и току виж мога да кажа и нещо от сърце следващия път.

Напомням на всички почитатели на жанра – конкурсът на MBG Books за нов български фентъзи роман тече все така активно, вече десетки млади автори се включиха, но има място за всеки творящ във страната на фентъзийността и на полето с красивите измишльотини – за повече информации посетете страницата с условията на конкурса при Трубадурите : http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mbg-131230/