Камбаните на ада

Джон Конъли

Конъли винаги създава един особен вид стряскащи приказки, в които докато се засмееш  – и осъмнеш с брадва в гърба. Черно чувство за хумор, интелигентен почерк и абсолютна лекота и четимост на текста – запазени характеристики на правилния Кинг на хоръра. Прекрасният превод ми е ясно, че помага много на историята, която се вие между реалността и безхаберието към адовите селения и вечната обреченост на бившите човешки души. А пътят на Самюел и сладкото му дакелче е далеч от розов, и след масовото изтребление в Портите, предизвикано от банда проврели се демони през процепа, отворен от Големия андронен к. , сега сменят пейзажа с този на адските живо-червени небеса и костения пясък на отвъдното.

Може би своего рода преклонение пред Дантевото инферно да е пътешествието им през не особено кръглите безбрежни области на пъкъла, които даже не са декорирани напълно поради сполетялото отчаяние, изсипало се ненадейно върху нещастните роги и глиги на главния адов декоратор, но стилът едновременно се колебае и твърдо крачи в коловоза  между привидно нямащите нищо общо твърд разкостващ хорър и поучителна история за подрастващи с пубертетни неволи. Тук за щастие няма сладникавост, няма тръшкания или ахкания пред снимката на любимия. Има оцеляване на ръба на разума в среда, където всеки камък планира да те изяде, най-добрите ти приятели са закоравели престъпници, които биха ограбили ( и са го правили ) спящите си баби още в количката, а по петите ти е еманацията на злото, нещо средно между Джейсън и Ктхулу, само че в рокля на цветя. Второстепенните герои са просто уникални, а главните  вършат разумн неща, само когато не се интересуват от професионално израстване в адската бюрокрация или не стенат в тиха депресия. Труповете са фон, мъченията са интериорни решения, а изходът на цялата ситуация е по-невъзможен от мисия на Фродо минус гей-приятелчетата му от великия Джаксънов епос. А между ужаса и нервните усмивки, Конъли намъква под формата на бележки под линия поне два – три учебника по химия, история и физика, акцентиращ най-вече на темата Как са се пречукали от недоглеждане великите умове. Всяко дете, дори и най-индиговото ( едно време им казвахме просто тъпи келеши , сега са специални и нуждаещи се от внимание, мхъм ) лесно би могло да поеме малко наука, докато мозъкът му брои пипалата на поредното хелрейзърско изчадие или се чуди в коя точно огнена геена ще му се пържат порасналите меки части , след като приключи с отзоваването си от реалността.

Въобще Конъли в приказните му настроения е повече от задължителен за четене от възрастни с акъла си и деца, които не претендират за цветни аури, рокличка от мола и екстеншъни. Един вид това е автор за правилните читатели – малко цинични, малко тъмни, но винаги мислещи и трезво готови да вземат нещо тежко и да отпратят с усмивка главата на което и да е зомби, дявол или аморфна маса с апетити към плътта им, някъде към личното небитие на изчадията. Надявам се скоро на още Бозуелски размишления и Самюелски опити за спасение на жалкия ни свят от поредния Апокалипсис. Добре, че враговете са толкова тъпоумни, колкото и жертвите ,  иначе играта щеше да е загубена още на първата х-бозомна частичка от съзиданието. Баланс, предполагам.

Advertisements