Кавалери на шпагата

Мишел Зевако

906

Ами, какво да правя – обожавам тези прекрасни наивистични истории за обезумели младежи, без капчица чувство за самосъхранение, но с огромна любов в сърцето и наострено парче метал в ръцете, които се хвърлят да защитят любимите си същества или каузи без оглед на това каква ще е личната цена за тях. Обектите на тяхното обожание обичайно са поне толкова откачени , колкото самите ни герои, и водени от гордост и надъхващо възпитание свалят и издигат крале, докато вътрешно се разкъсват от неестествено огнени страсти и прогарящо чувство за дълг. Романтиката и лудостта на младостта се съчетават с интересните времена, от които все още ми е чудно как някой въобще се е добрал до момент на продължение на рода, и се постига толкова неустоима на абсолютно първично ниво комбинация, че не ми е въобще възможно да откъсна поглед от поредното изровено из дълбините антикварски чудо на неустоимия Зевако. Още си спомням колко скучен ми бе Дюма и мускетарите му на съвсем подходящата възраст от 14-15 години, а сега рицарските истории със шпаги и почти константни отвличания на дамсели в дистрес ме освежават и внасят огромно количество поруменели усмивки в тягостното ми ежедневие.

За съжаление по-голямата част от нещата на любимия ми автор са издавани в смутните деветдесетте на миналия век, когато всички знаем , пазарът бе удивително гладен за всичко писмено, за което не е нужно да се чака по три дни с двадесет кила хартия пред ведомствената книжарница, и тогава се издаваше всичко, от всеки и навсякъде в чутовни тиражи. Така че по настоящем е безкрайно непроследимо какво точно може да се намери от Зевако, и всяко нещице от него ми е като огромно съкровище заровено под тонове умрели дървета, пожертвани за езотерика, диети и себеусъвършенстване. Продължавам приключението си в търсене на лудите-млади зевакови откаченяци, които ми връщат поне за малко вярата в истинската човешка природа, независима от земни блага и болни амбиции, но за сметка на това дишаща единствено заради топлината на любовта и чистотата на честта, и всички онези истински и съвсем позабравени чувства , които днес ни изглеждат толкова старовремски и старомодни. От което само губим , вярвайте ми.