Злощастната съдба на престолонаследника Рудолф

 

Ищван Барт

230423

Една от онези странни книжки, които не знаеш по силата на кой импулс си ги изровил изпод тежестта на някой и друг опърпан кашон на самотна спирка. Историческите романи винаги носят едно особено очарование на магията с машината на времето, която те прави почти достоверен свидетел на частици реалност, поне привидно твърде много по-добри от настоящето.  Но тази книга е още по-особена – не може да се нарече истински роман, а нещо като дълга статия в жълтеникав, но все пак разследващо – журналистически стил. Което не е точно толкова вълнуващо, колкото изглежда.

 Разглежда се част от историята, наситена с обичайните вълнения на предвоенните времена – забранени романтични нещица между напети престолонаследници и яснооки почти невинни благороднички; мистериозни рандевута на лунна светлина; гравирани причудливи подаръци; недомлъвки, увенчани с двойна смърт, еднакво възможна като свръх мелодрамитично самоубийство в стил Ромео и Жулиета, или в доста по-реалистичния план за омиротворяване на буйността в семейството  на Хабсбургите чрез изрязване на болните клончета.

Особеността на начина по който е поднесен един сравнително стандартен сюжет, ще ви накара или да четете с затаен дъх варианта на благороднически Шок, или ще завърже погледа ви на фльонга да препуска лудо по изреченията, чудейки се заслужава ли си четенето въобще туй странно нещо. Оригиналността не винаги е добре приемана, освен в правилните моменти. Ще си запазя книжлето за по-късен зрелостен прочит, когато жълтото за интелектуалци би ми харесало повечко.