Заливът

Илко Германов

zalivat-9786192000189

След почти непростимо дълго чакане се отправям на ново шеметно пътешествие с най-любимите ми джуджаци на вселената Боре, Лонди и Нуфри, които последно току се измъкнаха от страшните си пещери и подземни лабиринти, за да се озоват под тежестта на голямото синьо, наречено толкова зловещо небе, в свят, където отвсякъде дебнат огромни динозаври, които хората така безрасъдно наричаме с лековатите термини чайки, кокошки и пиявици. Да, за дребосъците дори една досадна птичка има размерите на мезозойски птеродактил, и носи същата опасност от ненавременно поглъщане и бавно храносмилане, така неудобен край за най-смелия и добил епичен професионален ранг в оцеляването народ.

Ще се понесем на гърбовете на услужливи костенурки, с които ще минем хиляди сантиметри плажна ивица, дълбока джунгла, мрачни дупки и свещени обиталища, докато търсим обетованата земя с кристално чиста вода, спокойствие и никакви трудно убиваеми хищници на разстояние поне метър – метър и половина около селището. Като в класически приключенски роман ни дебнат отвсякъде примитивни племена – човекоядци, черни некроманти, гигантски хамелеонови убийци, сливащи се с мрака, тайни общества, откъснали се от реалността и, разбира се, романтична любов на фона на тропически звуци и трагични битки, в които се губят верни приятели и смели поддръжници на малките пилигрими. Но не всяка смърт е окончателна, и за добрите, и за лошите, варианти винаги има.

Като в една по-зловеща версия на великите килимени хора на Пратчет, и тук от всяка страница блика много смях, шеги и странни ситуации от почти човешки вид, наред с чиста фантазия, технологична магия и почти хиперборейско ниво на сблъсъците и приключенията, съчетавайки Конан и Индиана Джоунс в стоплящо сетивата повествование, част от една от най-добрите поредици на фентъзийния фронт, писана наистина като за мен в идеалните пропорции на епика и ярки индивидуални образи, минаващи през най-неочакваните и изпипани предизвикателства, каквито рядко можем да намерим в някой преводен автор.

Силно препоръчвам Заливът и първата част на поредицата – Голямото отвън за всички почитатели на истински добре и вдъхновено написаното фентъзи, създадено за откровено  забавление на читателите си – без философии, депресиращи в сивотата си битовизми или излишно детайлно описано насилие над малки деца. Не, че няма кръв, предателства, низости и добре описани зловещи битки, и толкова отвратителни създания, че да обагрят някой и друг нощен сън в цветовете на истински кошмар, но всичко е в идеалната пропорция на златното приключение, което просто трябва да бъде разказано покрай лагерен огън или бумтяща камина в страноприемница, като истинска легенда за герои, в които няма как онова вътрешното, вечно любопитно ококорено към всичко нестандартно и цветно дете, да не се влюби за секунди. И очаквам следващата част на моята джуджешка сага, където смятам, че му е крайно време на Нуфри да се позадоми малко – да го видим с каква технология ще се измъкне и от тази животозастрашаваща ситуация 🙂

Advertisements

Голямото отвън

Илко Германов

173989_b

Обичам , когато съдбата ми поднася сладки изненади. Обичам, когато корицата на една книга е великолепна И отразява точно какво мога да очаквам от текста. Обичам български автори, които издават сами толкова качествено, колкото ако ги бе подхванало някое „истинско“ издателство. Въобще обичам хора, които си вършат работата както трябва. И нека ви представя Илко Германов – чудесен български автор, който си е свършил работата толкова добре, че ще му простя факта, че малката книжка всъщност е начало на едно очевидно много по-мащабно приключение.

Голямото отвън е историята за три шантави джуджета, от вид доста по-малък от обичайното – имайте предвид , че за тях един морски рак е чудовище в реален размер. Абсолютни разбойници, беладжии и проблемаджии от висш клас. Но и страхотни приятели, по онзи мъжкия начин, за който само съм чувала и съм гледала по рекламите за биричка. Книгата е великолепен образец на приключенско фентъзи – дребосъците – анти герои попадат в свят извън техните вярвания и размери,  и се справят чрез добрите стари позабравени качества като находчивост и хитрост с орди злокобни чудовища ( разбирай бели пухави зайци, мечета и щуки, но ключът е в размера ) , тъповидни тролове и печелбарски братовчеди от джуджешкия свят. Написано е с брилятно чувство за хумор, страхотен ритъм и много добро развитие на историята, балансиращо страховити случки на ръба на оцеляването и усмихващи диалози на тема абсурдни спомени за малко тъжното, но все пак интересно минало на приятелите от детинство.

Ще следя внимателно за следващи книжки от историята на Боре, Лонди и Нуфри, за мен бе истинско удоволствие да чета толкова изпипана книжка, която не ме подразни дори и с един абзац. А това е страшна рядкост.