Източни новели

Маргьорит Юрсенар

Никакъв спомен как попаднах на тази на пръв поглед малко претенциозна авторка в читанката. Но пък какво удоволствие от странната, предопределена сякаш от вътрешната ми нужда за красиви думи среща с интелигентната французойка, напомняща по много нежен и женски начин като стил на безсмъртния за мен Павич. Между другото – изтока сме и ние, наред с мистичните азиатци, лудите индийци, вечно древните по душа гърци и необяснимите руснаци. Новелите са безкрайно красиви, избухващи в цветни пламъци етюди на изтънчена жестокост, нечовешка емоционалност и абсурдна незавършеност, изключителни в своето историческо безвремие и внушително богатство на образите. Юрсенар знае как да пише по онзи специфичен начин, когато думите се подреждат в иконописни картини и сякаш надзърваме под пластовете реалност в най-истинската вариация на живота, погребана под съвременната пошлост. Трудно е да се обясни, много лесно да се почувства. Обещавам си да се задълбоча повече в юрсенарството – такава майсторка на словото не може да не е поставила началото на цяла философия на думите.