Измислици

Борхес

За първи път попадам на наистина вярно описание на въздействието от ума на даден автор в анотацията на книгата му-
„Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен“.
Силата на думите на Борхес като вълнуващо откритие за мен може да се сравни само с безкрайното опиянение на мозъчните ми клетки при първата ми среща с Хазарския речник на Милорад Павич или Майстора и Маргарита на Булгаков. Измислици е преживяване на по-висше ниво, съхраняващо идеи , колкото крайно невероятни, толкова и напълно естествени. Може и някой някога да направи опит за пълна дисекция на Борхесовите книги, но трябва да си самия Борхес , за да разбереш истинския анализ на цялата вселенска история.
Самата книга в този си вид е разделена на две – Измислици поставя основата на Борхесовата теория за вселената, а Хитроумия са производните на Борхесовата истина за живота. След съприкосновението с първата част, втората някак губи чар, но въпреки това всяка дума е толкова по-значима от цели редове от книги в библиотеките. За първи път си водя бележки по някоя книга – ето ги и някои от тях, сами преценете какви чудеса трябва да са порадили тези хаотични изблици на истина:
Ако ще вярвам в някого, то трябва да е в Борхес.
Пиер Менар обяснява, как всичко вече е измислено. Идеите за целия свят са вече родени. Ако ние се опитаме да си припишем роднинство с тези идеи, които управляват света, те ще се превърнат просто в нашите забавни умотворения, а не в създателите на вселената като тайнство. Дуалното разбиране за гениалността се поражда от съда, където се появява истината под формата на мисъл. Златото в музея и златото в земята винаги имат различна стойност, макар и еднакъв произход. Ще се оцени винаги обективно съда, а не съдържанието, затова съдържанието трябва да се унищожава, а съда – внимателно разтрошава. Идеите не са желани както преди.
Тльон е идеята за божественото създаване на светове чрез думи, доказващо, че в началото наистина е словото. Търсим винаги това, което ще намираме. Винаги знаем. Ако нещо не съществува, то се поражда от нуждата , а думите ни облечени в мисли го пораждат на свой ред. Висшата сила да създаваш Бог е във всеки от нас. Създаване на създатели. Събирателно на векове философия. Светът се разкрива с времето, създават се нови създатели, възможностите се умножават хилядократно, като не всяка води до нов свят, но повечето – да.
Кръглите развалини идват с идеята на бога създател в нас отново. Сънуваш и създаваш. Богът , който сънува човек, който сънува че е бог, сънуващ човек…Всичко е идея. Всичко е нечие слово. Живеем в ума на някой друг, дишаме благодарение на мислите му. А ако престанем да съществуваме – дали и ние си отиваме, или думите остават…Всичко вече е измислено, но мисли продължават да се пораждат. Дали това са едни и същи мисли идващи на цикличен принцип? Ние сме изгубените мисли на нашия създател и нямаме шанс.
Лотарията е основа на книга с възножности. Хората се вълнуват повече от негативната възможност за съществувание. Дали всички във Вавилон са се старали усилено да прекратят живота си? Дали е белег за определено цивилизационно развитие да престанеш да съществуваш? Правилата са променени, но неизвестни. Всички теории са верни. Случайността е лоша идея. И няма нужда от параноя, животът ще се изживее някак, оставяйки някаква следа. Един на милиард става цар, десетима – негови помощници, след 10 дни те умират убити от предишните, отдавна забравили същия избор за тях 11 избрани. Дали някой ще посмее да разчупи предопределеното и да създаде нова случайност, или желанието за край е по-силно от желанието да продължиш? Всеки автор край ли иска и продължение на книгите си?
Хърбърт Куейн е идея за идеите, книгите които никога няма да мога да напиша, книга за живота и боговете с всички варианти едновременно. Замислям се дали да се опитам да създам многовалентна книга, с едно начало и много краища или много краища и едно начало, което не е едно и също в никой случай, освен в един когато е. Огледални книги на паралелни реалности. Които все пак имат връзка помежду си. Не точно идеални, не точно гротескни, но достойно различни. Вековете нито си приличат, нито си различават. Всяка епоха и всеки вариант са равностойни и много повече от различни, просто есенциално разнолики. Книга – игра, без развръзка, но с подтик за въвличане на читателя като главен герой. Колко елементарно е ирационалното писане.
Библиотеката на вселената е крайна и безкрайна, обезсмисляща ограниченията или сравнителните понятия, съществуваща и извечна. Домът, за който мечтая. Душите са книги. Безкрайни и еднакви, ограничени, неразбрани, временни и унищожими, копирани и изчезващи. Хората търсят душите си, но никой досега не е намерил своята. Няма рецепта за божественост, а само за човечност. Ограничеността на възприятията подлудява, изкривява възможностите и ни прави неспособни да бъдем щастливи. Вечното търсене ще продължи дори и нас да ни няма. Колкото и да унищожаваме от вселената, тя има начини да продължи да съществува. Не сме пазители, а поредните търсещи, можещи да мислят само по човешки. Истината не е скучна, само историята. Знанията имат само една форма – правилната.
Градината е отново трактат за безкрайните, или по-скоро невъзможните да бъдат съпоставени с числа варианти на бъдеще, отново създадени в книга, където всичко се случва. Не може да предадеш всичко за всичко едновременно, тъй като всичко е дума, имаща смисъл само за един. Затова може да се опишат всички съдби на един човек и времето само може да реши, кой ще може да разбере или ползва вариациите. Всичко се случва въобще, не всичко се случва за нашите сетива.
Фунес е като приказка за сбъднати мечти. Да помниш и да виждаш всичко не оставя време да помислиш. Самата грандоманщина на идеята за свръхсетивността е трудна въобще за осмисляне, а годна само за пряко възприемане.
И така нататък…
Обърканите коридори на съзнанието ми станаха с една осезателна идея по-затрупани…